Хайнрих Маркс
Хайнрих Маркс (15 април 1777 г., Саарлуис – 10 май 1838 г. Трир) е пруски юрист от еврейски произход, проспериращ адвокат, глава на многочислено семейство и баща на Карл Маркс.
| Хайнрих Маркс Heinrich Marx | |
| пруски адвокат | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Трир, Германия |
| Религия | християнство |
| Семейство | |
| Деца | Карл Маркс |
Биография
редактиранеХайнрих Маркс е роден като Хершел Леви Мордехай в семейството на Маркс Леви Мордехай (1743 – 1804) и Ева Лвов (1753 – 1823). Баща му е бил равин в Трир, какъвто по-късно става и по-големият му брат Самуел (1775 – 1828). Майка му е полска еврейка, която също произхожда от равинско семейство.
Хайнрих Маркс завършва право през 1814 г. и през същата година се омъжва за Хенриета Пресбург (нем. Henriette Pressburg, нидерл. Henrietta Presborck). Родена в Нимвеген, днешния Неймеген в Нидерландия, тя също идва от равинско семейство, но с унгарски корени. Сестра ѝ, Софи Пресбург, става съпруга на холандския фабрикант Лион Филипс (1794 – 1866), чийто внук Жерар Филипс (1858 – 1942) основава през 1891 г. международната компания Philips Electronics.
Позициите на християнската църква по това време в Прусия са много силни и религиозната институция често се меси в политическото управление на страната. Въпреки толерантността на вероизповеданията по времето на Фридрих II Велики (1712 – 1786), през 1812 г. влиза в сила едикт, който забранява на евреи да заемат официални държавни длъжности, както и да участват в съдебната система. Колегите на Маркс, включително и Президентът на върховния съд на провинция Долен Рейн, се застъпват за него и настояват да се направи изключение. Но пруският министър на правосъдието отказва да уважи молбите им и през 1818 г. Маркс е принуден да приеме християнството в Лутеранската църква. Децата му се кръщават малко по-късно през 1824 г. Заради силния натиск от страна на нейните родители съпругата му се кръщава едва след тяхната кончина през 1825 г.
Дълго време Хайнрих Маркс е Batonnier – ръководител на юридическата гилдия в Трир. През 1831 г. става член на Съдебния съвет.
Възпитан в идеите на френското Просвещение и философския рационализъм, почитател на Волтер и Жан-Жак Русо, познавач на Джон Лок, Лайбниц и Лесинг, той се отличавал с политическо и религиозно свободомислие. Движел се в либерално-демократическите среди на градската интелигенция. През януари 1834 г. произнася реч в трирското казино, в която критикува абсолютисткия режим и защитава тезата си за по-широко народно представителство.[1]
Семейството на Маркс е многочислено – той има 9 деца, пет от които доживяват до пълнолетие. Карл е третото дете. Софи и Герман са по-големите брат и сестра, после следват Едуард, Каролина, Луиза, Емилия, Хенриета.[2]
Забелязвайки отрано изключителните творчески заложби на третото си дете, Хайнрих Маркс прави всичко възможно, дори ограничава до известна степен семейния си бюджет, за да го издържа да учи право и философия първо в Бонския, а след това и в Берлинския университет. Писмата му до него са прочувствени, пълни с родителски насърчения, много мъдрост и нескрити надежди за блестящото бъдеще на талантливия син. Заболява тежко, докато сина му е все още студент в Берлин, и не успява да доживее да види резултатите на своите надежди и усилия.
