Отваря главното меню

Хайнрих Менг (на немски: Heinrich Meng) е германски лекар, професор и психоаналитик.

Хайнрих Менг
Heinrich Meng
германски психоаналитик
Роден
Починал

Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Психология
Учил при Пол Федерн, Ханс Закс

БиографияРедактиране

Роден е на 9 юли 1887 година в Хохенхърст, Германия. Когато е 2-годишен заболява от полиомиелит и е много близко до смъртта. По време на своя живот той показва склонност към полезност за другите; докато е студент, той се заинтересува от храненето и физиологията. Вегетарианец е и се присъединява към младежките движения, за да допринася за въздържаността, популярното обучение, социалната и душевна хигиена, социализма и пацифизма.

След завършване на медицинското си следване (1907 – 1911) практикува в Щутгарт. По време на Първата световна война влиза в контакт с Карл Ландауер – психоаналитик от Франкфурт. През 1921 е анализиран от Пол Федерн във Виена, анализа, която е последвана от втора с Ханс Закс в Берлин. През 1923 благодарение на влиянието на Клара Цеткин, той е призован заедно с други лекари при смъртното легло на Ленин в Кремъл. От 1929 до 1933 той и Ландауер ръководят Франкфуртският психоаналитичен институт в сътрудничество с Института за социални изследвания, на който те са съоснователи. През 1933 емигрира в Швейцария, а през 1937 става първият директор на институт за „психическа хигиена“. Той заема този пост до пенсионирането си през 1956.

Умира на 10 август 1982 година в Базел на 95-годишна възраст.

БиблиографияРедактиране

  • Federn, Paul, and Meng, Heinrich. (1928). Das psychoanalytische Volksbuch. Stuttgart: Hippokrates.
  • Grote, Louis R., and Meng, Heinrich. (1934). Über interne und psychotherapeutische Behandlung der endogenen Magersucht. Schweizerische medizinische Wochenschrift,15,7.
  • Meng, Heinrich. (1934). Strafen und Erziehen. Berne: Hans Huber.
  • ——. (1958). Psychohygienische Vorlesungen. Eine Einfüh-rung in Theorie und Praxis des seelischen Gesundheitsschutzes. Basel-Stuttgart: Benno Schwabe.
  • ——. (1971). Leben als Begegnung. Stuttgart: Hippokrates.
  • Plänkers, Tomas. (1996). Die Verleihung des Frankfurter Goethe-Preises an Sigmund Freud 1930. Die Sitzungsprotokolle des Goethe-Preiskuratoriums. In Tomas Plänkers, et al., Psychoanalyse in Frankfurt a. M. Zerstörte Anfänge, Wiederannäherung und Entwicklungen (pp. 254 – 331). Tübingen: Diskord.
  • ——. (1996). Hygiene der Seele. Heinrich Meng (1887 – 1972). In Tomas Plänkers, et al.: Psychoanalyse in Frankfurt a. M. Zerstörte Anfänge, Wiederannäherung und Entwicklungen, (pp. 109 – 140). Tübingen: Diskord.