Хайнрих фон Фитингоф

германски генерал

Хайнрих фон Фитингоф (на немски: Heinrich von Vietinghoff) е германски генерал от Вермахта. Фитингоф командва германските войски в окупираната част на Италия през 1945 г.

Хайнрих фон Фитингоф
германски генерал
ЗваниеГенералоберст
Години на служба1903 – 1945
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Западна Германия
Род войскиВермахт
Командвания10-а армия
Група армии Курландия
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
Награди Рицарски кръст
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Хайнрих фон Фитингоф в Общомедия

Военна кариера редактиране

На 24 ноември 1938 г. Фитингоф е назначен за командир на 5-а танкова дивизия и участва в нахлуването в Полша. През юни 1940 г. той е повишен в генерал, след което ръководи немския танков корпус XLVI в окупацията на Югославия.

По времето на Операция Барбароса неговият корпус е част от Центъра за армии на фелдмаршал Федор фон Бок. Както всички командири на германския корпус на Източния фронт по време на нашествието, Фитингоф изпълнява престъпната комисарска заповед.[1]

От декември 1941 г. до август 1943 г. той е главен командир на Германската 15-а армия във Франция. В Италия от август 1943 г. той командва Германската 10-а армия, която отговаря за забавянето на действията чрез последователните отбранителни линии, построени в Италия. Забележителни в този контекст са защитните сили на Winter Line от ноември 1943 до май 1944 г. и боевете през есента на 1944 г. на Готската линия. През октомври 1944 г. той временно е повишен до общо командване в Италия (армията група C), когато фелдмаршал Алберт Кеселринг е сериозно ранен при автомобилна катастрофа.[2] През януари 1945 г., след завръщането на Кеселринг, той напуска Италия, за да командва Група армии Курландия в Източна Прусия. Когато Кеселринг е преместен през март 1945 г., за да командва немската военна команда във Франция, Фитингоф се завръща като върховен германски командир в Италия.[3]

В края на април 1945 г. той се свързва със съюзническите сили и на 29 април неговият представител Карл Волф подписва от негово име в Кралския дворец в Касерта инструмента за предаване на 2 май 1945 г. по обяд. След това прекарва 2 години и половина в британско пленничество в Bridgend Island Farm (Специален лагер XI) сред високопоставени немски затворници. Фитингоф е освободен през септември 1947 г.

След войната, Фитингоф е член на експертната група, която се занимава с въпроса за немското превъоръжаване. През октомври 1950 г. той написва меморандума „Химерод“, кръстен на абатството Химерд, където е написано от името на правителството на Аденауер за участието на Западна Германия в европейската отбрана. Умира на 23 февруари 1952 г. в Пфронтен.

Източници редактиране

  1. Stahel 2009, с. 28.
  2. Blaxland 1979, с. 226.
  3. Blaxland 1979, с. 246.

Литература редактиране

  • Blaxland, Gregory. Alexander's Generals (the Italian Campaign 1944-1945). London, William Kimber & Co, 1979. ISBN 0-7183-0386-5.
  • Patzwall, Klaus D., Scherzer, Veit. Das Deutsche Kreuz 1941 – 1945 Geschichte und Inhaber Band II. Norderstedt, Germany, Verlag Klaus D. Patzwall, 2001. ISBN 978-3-931533-45-8. (на немски)
  • Scherzer, Veit. Die Ritterkreuzträger 1939–1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives. Jena, Germany, Scherzers Militaer-Verlag, 2007. ISBN 978-3-938845-17-2. (на немски)
  • Stahel, David. Operation Barbarossa and Germany's Defeat in the East. Cambridge, UK, Cambridge University Press, 2009. ISBN 978-0-521-76847-4.
  • Thomas, Franz. Die Eichenlaubträger 1939–1945 Band 2: L–Z. Osnabrück, Germany, Biblio-Verlag, 1998. ISBN 978-3-7648-2300-9. (на немски)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Heinrich von Vietinghoff в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​