Хайнрих II (Лизгау)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Хайнрих II.

Хайнрих II фон Лизгау (на немски: Heinrich II von Lisgau; † сл. 1007) от линията Катленбург на род Удони, е граф в Лизгау.^[1]

Биография редактиране

Фундаментите на манастир Харзефелд

Син е на граф Лотар-Удо I фон Харцефелд-Щаде († 994), който е убит през 994 г. в морска битка на Долна Елба против норманите. Майка му фон Лизгау е дъщеря на граф Зигеберт фон Лизгау. По баща е внук на граф Хайнрих фон Харцефелд-Щаде († 11 май 976) и първата му съпруга Юдит фон Ветерау († 16 октомври 973).^[2]^[3] Брат е на граф Удо фон Катленбург († сл. 1040). Близък роднина е с епископ Майнверк фон Падерборн († 1036) и с архиепископа на Бремен Унван († 1029) от род Имединги.

На 30 април 1002 г. Хайнрих II, заедно с брат му Удо и нортхаймските братя Зигфрид II и Бенно (Бернхард), убива германския кандидат за кралския трон маркграф Екехард I фон Майсен в Пфалц Пьолде. Хайнрих II е почти ненаказан от император Хайнрих II.

До 1007 г. е той е домхер в Хилдесхайм, подарява за изкупление на греховете манастир Харзефелд и след 1007 г. още е посочван като свидетел.

Аналиста Саксо: Reichschronik S. 69,72
Richard G. Hucke: Die Grafen von Stade 900 – 1144, Genealogie, politische Stellung, Comitat und Allodialbesitz der sächsischen Udonen. Dissertation Kiel, Stade 1956
Armin Wolf: Herkunft der Grafen von Northeim aus dem Haus Luxemburg und der Mord an Ekkehard von Meißen 1002, Niedersächsisches Jahrbuch für Landesgeschichte Bd. 69, 1997, S. 428 – 440.
Winzer, Hans-Joachim: Die Grafen von Katlenburg (999 – 1106). Dissertation Göttingen 1974 Seite 33 – 41 -
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VIII, Tafel 133.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXIX, Tafel 146.