Хайнрих IV (Лимбург)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Хайнрих IV.
Хайнрих IV фон Лимбург (на немски: Heinrich IV von Limburg, * ок. 1200, † 25 февруари 1246) от Дом Лимбург-Арлон е от 1221 г. господар на замък Моншау, от 1225 до 1246 г. управлява графство Берг, от 1226 г. херцог на Лимбург-Долна Лотарингия и фогт на Дойц.
Хайнрих IV | |
граф на Берг и Лимбург | |
Роден |
1195 г.
|
---|---|
Починал | 25 февруари 1247 г.
|
Герб | |
Семейство | |
Род | Дом Лимбург-Арлон |
Баща | Валрам IV |
Братя/сестри | Хайнрих V Герхард (Дюрбюи) Валрам II |
Съпруга | Ирмгард фон Берг (1218) |
Деца | Валрам V Адолф IV |
Хайнрих IV в Общомедия |
Биография
редактиранеТой е най-възрастният син на херцог Валрам IV от Лимбург (1175 – 1226), граф на Люксембург, и първата му съпруга Кунигунда от Моншау († пр. 1213), дъщеря на херцог Фридрих I от Лотарингия. Той е полубрат на граф Хайнрих V Люксембургски (1216 – 1281). Сестра му София фон Лимбург († 1226) е омъжена от 1210 г. за граф Фридрих фон Изенберг († 1226).
През 1221 г. баща му Валрам става херцог на Лимбург и граф на Арлон и отстъпва своето владение над Моншау на Хайнрих IV, което той дава по-късно напо-малкия си брат Валрам.
След убийство на архиепископ Енгелберт I от Кьолн през 1225 г. от Фридрих фон Изенберг и неговата група, Хайнрих фон Лимбург поема графство Берг.
Хайнрих е верен привърженик на Хоенщауфените. Той командва войската на Фридрих II през неговия Шести кръстоносен поход от 1228 до 1229 г. към Йерусалим.
Фамилия
редактиранеХайнрих IV се жени през 1216 г. за Ирмгард фон Берг (* ок. 1204, † 11 – 13 август 1248 или 1249), наследничката на графство Берг, дъщеря на граф Адолф III фон Берг († 1218). Двамата имат децата:
Източници
редактиране- Heinrich Neu: Heinrich IV., Herzog von Limburg, Graf von Berg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 367 f. (Digitalisat).
- Nicolas van Werveke: Heinrich IV., Herzog von Limburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 532 f.