Валрам IV (на френски: Waléran III de Limbourg; на немски: Walram IV von Limburg; * ок. 1175, † 1226) от Дом Лимбург-Арлон, е от 1214 г. граф на Люксембург и от 1221 г. херцог на Лимбург и маркграф на Арлон и до 1221 г. господар на замък Моншау.

Валрам IV
херцог на Лимбург и маркграф на Арлон
Роден
1175 г.
Починал
2 юли 1226 г. (51 г.)
Керкраде, Нидерландия
ПогребанКеркраде, Нидерландия
Управление
Период1221 – 1226
Други титлиграф на Люксембург
Герб
Семейство
РодДом Лимбург-Арлон
БащаХайнрих III (Лимбург)
МайкаСофия фон Саарбрюкен
СъпругаЕрмезинда II (май 1214)
ДецаХайнрих IV
Герхард (Дюрбюи)
Хайнрих V
Валрам II
Валрам IV в Общомедия

Той е вторият син на херцог Хайнрих III от Лимбург († 21 юни 1221) и София фон Саарбрюкен (* 1149, † сл. 1215), дъщеря на граф Симон I фон Саарбрюкен.

Валрам участва заедно с баща си Хайнрих III в третия кръстоносен поход (1189 – 1192). Те пътуват независимо от главната войска на император Фридрих I Барбароса и в Светата Земя се включват във войската на Ричард Лъвското сърце. През 1196/1197 г. той се бунтува заедно с баща си против император Хайнрих VI и през 1206 г. участва в битката при Васенберг.

Чрез втората си женитба през 1214 г. с графиня Ермезинда II Люксембургска (Дом Намюр), единствената дъщеря и наследница на граф Хайнрих IV от Люксембург († 14 август 1196), той става граф на Люксембург (de iure uxoris). През 1217 и 1218 г. той участва в петия кръстоносен поход и се бие при обсадата на Дамиета. След смъртта на баща му Хайнрих III през 1221 г. Валрам става херцог на Лимбург и граф на Арлон. Той отстъпва своето владение над Моншау на най-големия си син Хайнрих.

Валрам IV е погребан в абатството Ролдук.


Първи брак: с Кунигунда Лотарингска († преди 1213), дъщеря на херцог Фридрих I от Лотарингия; те имат най-малко четири деца:

Втори брак: май 1214 г. с Ермезинда II Люксембургска (* юли 1186, † 12 февруари 1247); те имат най-малко четири деца:

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране