Хакаски език

Хакаският език е сибирски тюркски език, който се говори на територията на автономните руски републики Хакасия и Тува. Хакасите наброяват 78 500 души, от които 60 168 говорят хакаски език, повечето владеят и руски език. Езикът е създаден въз основата на няколко тюркски говора: сагайски, качински, койбалски, белтирски и къзълски по времето на СССР. Имената на диалектите произлизат от имена на бивши окръзи, а не на езикови или етнически групи. По-рано хакасите са наричали езика си тадар тили, т.е. „татарски език“.

Хакаски език хакас тили, тадар тили
Страна	Русия, Хакасия
Регион	Сибир
Говорещи	52 хиляди
Систематизация по Ethnologue
Алтайски Тюркски Севернотюркски Хакаски
Кодове
ISO 639-3	kjh
Уикипедия на Хакаски език
Хакаски език в Общомедия

Шорският език, понякога смятан за хакаски диалект, се говори от шорците, които живеят в Кемеровска област.

Първите сведения за хакаския език са от средата на 19 век. Финският езиковед Матиас Кастрен, пътувайки през Средна и Северна Азия между 1845 и 1849 г., съставя труд върху койбалския диалект и записва народен епос. Вилхелм Радлоф обикаля южен Сибир от 1859 до 1870 и съставя четиритомен речник и десет тома с тюркски текстове. Вторият том съдържа материали на хакаски език с преводи на немски език. Деветият том съдържа руски преводи, подготвени от ученика на Радлоф, Катанов, който е хакас.

Книжовният хакаски език се развива едва след 1917 година и е създаден въз основа на сагайския и качинския диалект. Останалите диалекти биват постепенно претопени от главните диалекти.

Писменост

През 1924 се въвежда вариант на кирилицата, заменен през 1929 от латиница и после през 1939 отново от кирилица. Използват се всички букви от руската кирилска азбука и няколко допълнителни букви: /ғ/, /i/, /ң/, /ӧ/, /ӱ/, /ӌ/.

Граматични особености

Фонетика

В хакаския език има 17 гласни, вкл. дълги, и 24 съгласни. В думите със заднореден гласеж (/а/, /о/, /у/, /ы/) съгласните са винаги твърди, а думите с преднореден гласеж (/е/, /i/, /ӧ/, /ӱ/) – винаги меки.

Ударението е експираторно, обикновено пада на последната сричка.

Речников състав

Една от особеностите на хакаската лексика е своеобразието от думи, характеризиращи

• диви и домашни животни: алабарыс „лъв“, асхыр „жребец“, öрке „съсел“, пызо „теле“, сосха „свиня“, тиин „белка“, алас „кълвач“, кööк „кукувица“, таңах „кокошка“, хара хус „орел“, харға „гарга“, ылачин „сокол“, аар „пчела“, сеек „муха“, хымысха „мравка“ и др.
• растения: киндір „коноп“, муксун „лук“, тирек „топола“, харағай „бор“, хумнах „шишарка“ и др.
• природни явления: миндір „град“, пораан „вихър“, тигір „небе“, чазы „степ“, чылтыс „звезда“, Иир Солбаны „Венера“, чыс „гора“ и др.

Хакаският език се отличава от повечето тюркски езици с почти пълното отсъствие на арабо-ирански заемки. Чуждите заемки са предимно от монголски и руски. Монголски заемки са най-многобройни и включват понятия като: орчых „вретено“, öрге „дворец“, харачах „ковчег“, хазаа „двор“ и др. Руски заемки са понятия като: ыстан „панталони“, пилке „вилица“, санабар „самовар“, чайник, коллектив, совхоз и др. Незначителното количество арабски и персийски лексеми са проникнали в хакаския език чрез посредничеството на татари-търговци, понеже се отнасят преди всичко до парично-стоковия обмен: мал „добитък“, араға „вино“, сабын „сапун“, паа „цена“, хабар „вест“, худай „бог“.

Сравнение с други тюркски езици

български	хакаски	турски	татарски	казахски	узбекски	якутски	чувашки
глава	пас	baş	баш	баш	бош	бас	пуç
нос	пурун	burun	борын	мұрың	бурун	мурун	-
ръка	хол	kol	кул	қол	қўл	хол	хул „рамо“
крак	азах	ayak	аяк	аяқ	оёқ	атак	ура
кръв	хан	kan	кан	қан	қон	хаан	юн
лице	чÿс	yüz	йөз	жүз	–	сүүс „чело“	çăвар „уста“
път	чол	yol	юл	жол	йўл	суол	çул
земя	тобырах	toprak	туфрак	топырақ	тупроқ	–	тăпра
луна	ай	ay	ай	ай	ой	ый	уйăх
пепел	кÿл	kül	көл	күл	кул	күл	кĕл
вода	суғ	su	сыв	су	сув	уу	шыв
дъжд	наңмыр	yağmur	яңгыр	жаңбыр	ёмғир	самыыр	çумар
дърво	ағас	ağaç	агач	ағаш	ёғоч	мас	йывăç
яйце	нымырха	yumurta	йомырка	җұмыртқа	–	сымыыт	çăмарта
бял	ах	ak	ак	ақ	оқ	–	-
черен	хара	kara	кара	қара	қора	хара	хура
червен	хызыл	kızıl	кызыл	қызыл	қизил	кыhыл	хĕрлĕ
син	көк	gök „небе“	күк	көк	кўк	күөх	кăвак
дебел	симіс	semiz	семиз	семіз	семиз	эмис	самăр

Допълнителна литература

• Баскаков Н. А., Инкижекова-Грекул А. И. Хакасский язык. Москва 1953.
• Баскаков Н. А., Инкижекова-Грекул А. И. Хакасско-русский словарь. Москва 1953.
• Castrén, M. A. (1857). Versuch einer koibalischen und karagassischen Sprachlehre nebst Wörterverzeichnissen aus den tatarischen mundarten des minussinschen Kreises. St. Petersburg.
• Radloff, W. (1893-1911). Versuch eines Wörterbuches der Türk-Dialecte I-IV. St. Petersburg.
• Radloff, W. (1867). Proben der Volkslitteratur der türkischen Stämme Süd-Sibiriens. II. Theil: die Abakan-Dialecte (der Sagaische, Koibalische, Katschinzische), der Kysyl-Dialect und der Tscholym-Dialect (Küerik). St. Petersburg.
• Katanov, N. F. (1867). Proben der Volkslitteratur der türkischen Stämme Süd-Sibiriens. IX. Theil: Mundarten der Urianchaier (Sojonen), Abakan-Tataren und Karagassen. St. Petersburg.
• Anderson, G. D. (1998). Xakas. Languages of the world: Materials: 251. München.