Вижте пояснителната страница за други личности с името Ханс Закс.

Ханс Закс (на немски: Hans Sachs) е най-значимият и най-прославен творец на бюргерската литература в Германия от XVI век. Той е нюрнбергски майстерзингер, певец на занаятчийското съсловие, сътворил множество карнавални комедии, драми, поеми и шванки.

Ханс Закс
Hans Sachs
Портрет от Ханс Брозамер (1545)
Портрет от Ханс Брозамер (1545)
Роден5 ноември 1494 г.
Починал19 януари 1576 г. (81 г.)
Нюрнберг, Германия
Професияпоет, драматург
Националност Германия
Подпис
Уебсайт
Ханс Закс в Общомедия

Ханс Закс е син на прост шивач. Сам изучава обущарство и като странстващ калфа предприема пътувания по поречията на реките Дунав и Рейн, след това из Холандия и Средна Германия. В двора на император Максимилиан I в Инсбрук изучава „майсторското пеене“, а след това в Мюнхен взима уроци при прочутия майстерзингер Линхард Нуненбек. Когато в 1516 г. се завръща в Нюрнберг, Ханс Закс вече си е създал име и става майстор-певец на обущарската гилдия. По-късно дори създава и ръководи школа по майсторско пеене във Франкфурт на Майн.

Творчество

редактиране
 
Ханс Закс като учен старец

Поетът, твърде начетен за времето и съсловието си, израства с протестантските идеи на Мартин Лутер – в една от прочутите си поеми от 1523 г. го възхвалява в 700 стиха като Витенбергския славей [1], който с трелите си поразява римския папа Лъв X, отлъчил Лутер от Светата църква. Остър полемист и присмехулник, Ханс Закс е олицетворение на простодушния, но и лукав възторг от „новото време“ на Реформацията. Творбите му, на брой общо над 6000, са изпълнени с хумор и назидателност, каквато изисква времето и религията му, и по правило завършват с недвусмислен „морал“. Голяма негова заслуга е умението му да преработва в безримни стихове сюжети и мотиви от световната литература. Въздействието му през следващия век обаче намалява поради презрението на дворцовите поети към грубите му, неизтънчени стихове.

Признание

редактиране

Преоткрива го в XVIII век Йохан Волфганг Гьоте, като в негова чест написва възторженото стихотворение „Поетическото послание на Ханс Закс“ (1776). Началната сцена на своя „Фауст“ Гьоте сътворява в стила на Закс, като използва неговия стихотворен размер „кнителферз“. В XIX век Рихард Вагнер пресъздава образа на народния поет в операта си Нюрнбергските майстори певци (1868).

В чест на поета родният му град Нюрнберг учредява през 1975 г. наградата за драматургия „Ханс Закс“.

Дяволът и момчето

Над този свят царувам аз,
Раздавам чест, пари и власт!
И щом наслади ти жадуваш -
Да любиш, пиеш и лудуваш,
Да тънеш в радост без тревога -
То опълчи се срещу Бога!
Не слушай майка, ни баща
И аз ще те възнаградя
Със всичко скъпо под небето,
Което блазни ти сърцето!

1567 [2]

Библиография

редактиране
 
Sämtliche Fabeln und Schwänke, 1 (1893)
  • Das Hofgesin der Venus (Fastnachtsspiel, 1517)
  • Die Wittenbergisch Nachtigall (Gedicht, 1523)
 
Покана за среща на майстерзингери в чест на 81-вия рожден ден на Ханс Закс (1575)
  • Dialoge (1524)
  • Schlaraffenland (Schwank, 1530)
  • Das Narrenschneiden (Fastnachtsspiel, 1534)
  • Der schwangere Bauer (Fastnachtsspiele, 1544)
  • Der Teufel mit dem alten Weib (Fastnachtsspiel, 1545)
  • Der fahrende Schüler im Paradeis (Fastnachtsspiel, 1550)
  • Das Kälberbrüten (Fastnachtsspiel, 1551)
  • Die ungleichen Kinder (Drama, 1553)
  • Der Krämerskorb (Fastnachtsspiel, 1554)
  • St. Peter mit der Geiß (Schwank, 1555)
  • Summa all meiner Gedicht (Poem, 1567)

Източници и бележки

редактиране
  1. Из „Витенбергския славей, чиято песен ехти навред“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Дяволът и момчето“ от Ханс Закс, в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-07-12 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

редактиране