Харамията
Харамията, наричан и Църната скала,[1] е връх в Северозападна Рила, достигащ 2465 метра. Намира се в Дамгския (Вазовския) дял на планината, в началото на хребета, който се спуска на североизток от седловината Раздела и е част от главния балкански вододел, разделяйки тук басейните на реките Черни Искър и Джерман.[2]
Харамията | |
Върхът над езерото Близнака (2009) | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | Дамгския дял на Северозападна Рила |
Част от | Рила |
Надм. височина | 2465 m |
Харамията в Общомедия |
Издига се над Седемте рилски езера, в източната част на циркуса. Оглежда се в езерото Трилистника, а страховитата му западната стена се спуска до езерото Близнака.
Харамията е типичен пример за алпийски връх карлинг, формиран от екзарационната дейност на няколко съседни циркусни ледници – тук те са били разположени от двете страни на хребета, в сегашните циркуси на Седемте езера и Чанакгьолските езера.[3][4] Каменист и остър връх със стръмни склонове, които от изток и североизток са покрити с клек.[2]
Най-близко разположената хижа е „Седемте езера“.[2] От североизток и изток върхът е сравнително лесно достъпен за туристите – откъм хижата по билото на вододелния хребет или откъм Чанакгьол по източния склон. Отсечката от седловината Раздела до върха по билото на хребета е непроходима.
Върхът е подходящ за спортно и алпийско катерене. По северозападната 150-метрова стена на върха, която се издига над езерото Близнака, са прокарани няколко алпийски маршрута.[1]
Преименуване
редактиранеНа 01.02.1989 г. с писмо на Държавния съвет №05-06-01 Харамията е преименуван на Хайдута. Преименуването на върха е недействително, тъй като според указ №1315 от 09.07.1975 г. (ДВ 55/18.07.1975 г.) обекти от национално значение (върхове и др.) се преименуват от Държавния съвет, а решението за това трябва да се обнародва в Държавен вестник.[5]
Галерия
редактиране-
Изглед над езерото Близнака
-
Поглед надолу от върха
Източници
редактиране- ↑ а б Информация за връх Харамията, climbingguidebg.com
- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4603.
- ↑ Грънчаров, Румен. Върховете на Рила. Пътеводител към високата планина. С., 2000.
- ↑ Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. С., Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 110.
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 219.