Харамията

Връх в Северозападна Рила

Харамията, наричан и Църната скала,[1] е връх в Северозападна Рила, достигащ 2465 метра. Намира се в Дамгския (Вазовския) дял на планината, в началото на хребета, който се спуска на североизток от седловината Раздела и е част от главния балкански вододел, разделяйки тук басейните на реките Черни Искър и Джерман.[2]

Харамията
Върхът над езерото Близнака (2009)
42.1994° с. ш. 23.3208° и. д.
Местоположение в Рила
Общи данни
МестоположениеДамгския дял на Северозападна Рила
Част отРила
Надм. височина2465 m
Харамията в Общомедия

Издига се над Седемте рилски езера, в източната част на циркуса. Оглежда се в езерото Трилистника, а страховитата му западната стена се спуска до езерото Близнака.

Харамията е типичен пример за алпийски връх карлинг, формиран от екзарационната дейност на няколко съседни циркусни ледници – тук те са били разположени от двете страни на хребета, в сегашните циркуси на Седемте езера и Чанакгьолските езера.[3][4] Каменист и остър връх със стръмни склонове, които от изток и североизток са покрити с клек.[2]

Най-близко разположената хижа е „Седемте езера“.[2] От североизток и изток върхът е сравнително лесно достъпен за туристите – откъм хижата по билото на вододелния хребет или откъм Чанакгьол по източния склон. Отсечката от седловината Раздела до върха по билото на хребета е непроходима.

Върхът е подходящ за спортно и алпийско катерене. По северозападната 150-метрова стена на върха, която се издига над езерото Близнака, са прокарани няколко алпийски маршрута.[1]

Преименуване редактиране

На 01.02.1989 г. с писмо на Държавния съвет №05-06-01 Харамията е преименуван на Хайдута. Преименуването на върха е недействително, тъй като според указ №1315 от 09.07.1975 г. (ДВ 55/18.07.1975 г.) обекти от национално значение (върхове и др.) се преименуват от Държавния съвет, а решението за това трябва да се обнародва в Държавен вестник.[5]

Галерия редактиране

Източници редактиране

  1. а б Информация за връх Харамията, climbingguidebg.com
  2. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4603.
  3. Грънчаров, Румен. Върховете на Рила. Пътеводител към високата планина. С., 2000.
  4. Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. С., Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 110.
  5. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 219.