Харитон Изповедник (на гръцки: Χαρίτων; средата на III век, Икониум, Мала Азия – 350, Юдейска пустиня) е раннохристиянски монах. Той е почитан като светец от Западната и Източната църква.

Харитон Изповедник
РоденIII век
Починал350 г.
Харитон Изповедник в Общомедия
Руска православна икона на Свети Харитон

За житието му узнаваме от „Житието на Харитон“ от VI век, написано от анонимен монах. То съдържа елементи, подкрепени от съвременни археологически разкопки.[1]

Ранен живот

редактиране

Харитон е роден в Кония, византийската провинция Ликаония. 270 – 275 г. По време на гоненията срещу християни, когато управлява император Аврелиан, той е бил измъчван и е бил близо до това да стане мъченик. [2] Освободен от затвора след смъртта на Аврелиан, той съжалява, че не е умрял като мъченик. [3]

Фаран близо до Йерусалим

редактиране

След освобождаването му през 275 г., отива на поклонение в Йерусалим и други свети места. Харитон е отвлечен от бандити след което е отведен в пещера в долината Фаран (Wadi Qelt). Традиционният разказ гласи, че неговите похитители умрели след като пили вино, отровено от змия. [2] [3] Харитон решил да остане като отшелник в пещерата след тази случка. [3] Там той построил църква и основал манастир [4], първият от тип „лавра“. [5]

Дука близо до Йерихон

редактиране

По-късно се премества и води монашески живот в Планината на изкушението (Jebel Quruntul) близо до Йерихон. Там той създава лаврата на Дука върху руините на Хасмонейската и Иродианската крепост Док. [5]

Сука (Старата лавра в Текоа)

редактиране
 
Останки от Сука, Палестина

След това той основава трети манастир в долината на Текоа, наречен Сука и по-късно известен като Старата лавра. [5] [3]

В Сука той в крайна сметка се премества в пещера на скала близо до центъра на лаврата, известна като „Висящата пещера на Харитон“, чиито останки са открити от израелския археолог Йизхар Хиршфелд. [6]

Наследство

редактиране

Харитон е важен светец, главно защото той установява със собствен пример правилата за монашеския живот в Юдейската пустиня, в контекста на манастирите от тип „лавра“. [6] [7] Тези правила се превърнати в основни черти на монашеското управление навсякъде, основано на аскетизъм и уединение: той живеел в мълчание, ядял само определени видове храна и само след залез слънце, извършвал физически труд, прекарвал нощта в редуване на сън и пеене на псалми, молел се във фиксирани часове, оставал в килията си и контролирал мислите си. [6]

Според легендата той е измислил обреда на монашеското пострижение.[8][3]

Източници

редактиране
  1. Alexander Ryrie. The Desert Movement: Fresh Perspectives on the Spirituality of the Desert. 1st. Hymns Ancient & Modern Ltd., 2011. ISBN 9781848250949. с. 78 – 81. Посетен на 4 July 2017.
  2. а б "Venerable Chariton the Confessor, Abbot of Palestine", Orthodox Church in America
  3. а б в г д Saint Chariton the Confessor // official website. Greek Orthodox Archdiocese of Australia. Посетен на 4 July 2017.
  4. Encyclopaedia Judaica, Thomson Gale (2007): Dok
  5. а б в Panayiotis Tzamalikos. The Real Cassian Revisited: Monastic Life, Greek Paideia, and Origenism in the Sixth Century. Brill, 2012. ISBN 9789004224407. с. 82 – 83.
  6. а б в Alexander Ryrie. The Desert Movement: Fresh Perspectives on the Spirituality of the Desert. 1st. Hymns Ancient & Modern Ltd., 2011. ISBN 9781848250949. с. 78 – 81. Посетен на 4 July 2017.
  7. CATHOLIC ENCYCLOPEDIA: Laura // newadvent.org. Посетен на 3 юни 2023. (на английски)
  8. Преподобни Харитон Изповедник // Православие.БГ. Посетен на 3 юни 2023.

Библиография

редактиране
  • Leah Di Segni: The Life of Chariton, in: Ascetic Behavior in Greco-Roman Antiquity: A Sourcebook (Studies in Antiquity and Christianity), Vincent L. Wimbush, Minneapolis 1990, ISBN 0-8006-3105-6, p. 393 – 421.
  • Shehadeh, Raja: Palestinian Walks, pp. 136 – 7. Profile Books (2008), ISBN 978-1-86197-899-8
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Chariton the Confessor в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​