Ликаония (на английски: Lycaonia, на гръцки: Λυκαονία) e през древостта територия в Мала Азия.

Ликаония
Ликаония в Общомедия

Граничи на изток с Кападокия, на север с Галатия, на запад с Фригия и Писидия, Исаврия и Киликия.

На север е равна пустиня, на юг е планински терен, неплодороден и подхождащ най-вече за овцевъдство. Столица е бил Иконион.

Народът, ликаонийците, имал свой език и изглежда не е принадлежал нито към семитите, нито към индогерманите.

Прародител на ликаонийците е Ликаон, син на Пелазг. Ликаонийците остават независими от персите, но са завладени от македоните и римляните.

Ликаония става през 25 пр.н.е. част от провинция Галатия и едва през 370 г. е отделена като самостоятелна административна единица в рамките на Диоцез Азия.

Древен регион Анатолия, Мала Азия

Източници

редактиране
  • Sir W. M. Ramsay, Historical Geography of Asia Minor (1890), Historical Commentary on Galatians (1899) and Cities of St Paul (1907)
  • An article on the topography in the Jahreshefte des Oesterr. Archaeolog. Instituts, 194 (Beiblatt) pp. 57 – 132.