Хартмут Михел

германски биохимик

Хартмут Михел (на немски: Hartmut Michel) е германски биохимик, носител на Нобелова награда за химия от 1988 г. заедно с Йохан Дайзенхофер и Роберт Хубер за приноса им към определянето на първата кристална структура на интегрален мембранен протеин, комплекс от мембраносвързани протеини, който е ключов за фотосинтезата.[1][2][3][4]

Хартмут Михел
Hartmut Michel
германски биохимик
Хартмут Михел през 2013 г.
Хартмут Михел през 2013 г.

Роден

Образование Тюбингенски университет
Вюрцбургски университет
Научна дейност
Област биохимия
Образование Тюбингенски университет
Награди Нобелова награда за химия (1988)

Уебсайт www.biophys.mpg.de/en/michel.html
Хартмут Михел в Общомедия

БиографияРедактиране

Михел е роден на 18 юли 1948 г. в Лудвигсбург. След като завършва задължителната си военна служба, той започва да изучава биохимия в Тюбингенския университет. През последната си година работи по активността на аденозинтрифосфатазата в халобактериите.

По-късно Михел работи по кристализацията на мембранните протеини, която е ключова за изясняването на структурата им чрез рентгенова кристалография. Между 1982 и 1985 г. тримата учени използват именно рентгенова кристалография, за да определят точната подредба на над 10 000 атома, изграждащи протеиновия комплекс в някои фотосинтезиращи бактерии. Този мембранен протеинов комплекс е отговорен за започването на прост тип фотосинтеза. Техните изследвания подобряват общото разбиране на механизмите на фотосинтезата и разкриват приликите между фотосинтетичните процеси при растенията и при бактериите.[5]

От 1987 г. Михел е директор на департамента по молекулярна мембранна биология към института „Макс Планк“ по биофизика във Франкфурт на Майн и професор по биохимия към университета Гьоте.

ИзточнициРедактиране

  1. Autobiographical information on Hartmut at www.nobel.org
  2. Structural genomics on selected families of secondary active transporters, project page at the Frankfurt University
  3. Iwata, S. и др. Structure at 2.8 Å resolution of cytochrome c oxidase from Paracoccus denitrificans. // Nature 376 (6542). 1995. DOI:10.1038/376660a0. с. 660.
  4. Deisenhofer, J. и др. X-ray structure analysis of a membrane protein complex. // Journal of Molecular Biology 180 (2). 1984. DOI:10.1016/S0022-2836(84)80011-X. с. 385.
  5. Deisenhofer, J. и др. Structure of the protein subunits in the photosynthetic reaction centre of Rhodopseudomonas viridis at 3Å resolution. // Nature 318 (6047). 1985. DOI:10.1038/318618a0. с. 618.