Йохан Дайзенхофер (на немски: Johann Deisenhofer) е германски биохимик, който заедно с Хартмут Михел и Роберт Хубер получава Нобелова награда за химия през 1988 г. за приноса им към определянето на първата кристална структура на интегрален мембранен протеин, комплекс от мембраносвързани протеини, който е ключов за фотосинтезата.[1][2][3][4]

Йохан Дайзенхофер
Johann Deisenhofer
Роден
Учил вМюнхенски технически университет
Научна дейност
Областбиохимия, биофизика
Учил приРоберт Хубер
Работил вМюнхенски технически университет
НаградиНобелова награда за химия (1988)
Йохан Дайзенхофер в Общомедия

Ранен живот

редактиране

Дайзенхофер е роден в Цузамалтхайм в Бававия. Защитава докторската си дисертация към Мюнхенския технически университет, след като извършва изследователска дейност в Института по биохимия „Макс Планк“ в Мюнхен през 1974 г. Той остава да работи в института до 1988 г., когато се присъединява към научния персонал на Института по медицина „Хауърд Хюз“ в Мериленд, САЩ. След това е назначен в департамента по биохимия към Югозападния медицински център на Тексаския университет в Далас.

Научна дейност

редактиране

Заедно с Михел и Хубер, той определя триизмерната структура на протеинов комплекс, който се среща в някои фотосинтезиращи бактерии. За този комплекс, наричан център за фотосинтетична реакция, се знае, че играе ключова роля при започването на прост тип фотосинтеза. Между 1982 и 1985 г. тримата учени използват рентгенова кристалография, за да определят точната подредба на над 10 000 атома, изграждащи протеиновия комплекс. Техните изследвания подобряват общото разбиране на механизмите на фотосинтезата и разкриват приликите между фотосинтетичните процеси при растенията и при бактериите.[5]

В днешно време Дайзенхофер служи в съвета на Учените и инженерите за Америка, организация с фокус върху насърчаването на чистата наука в правителството на САЩ. През 2003 г. той става един от 22-мата нобелови лауреати, които се подписват под Хуманистичния манифест.[6] Професор е в департамента по биофизика към Югозападния медицински център на Тексаския университет.[7]

Източници

редактиране
  1. Nobel Lectures, Chemistry 1981 – 1990,. World Scientific Publishing Co., 1992. Посетен на 24 юни 2014.
  2. Shampo, M. A. и др. Johann Deisenhofer—Nobel Laureate in Chemistry // Mayo Clinic Proceedings 75 (2). 2000. DOI:10.4065/75.2.164. с. 164.
  3. Biography at www.nobel.org
  4. Huber, R. и др. Crystallographic structure studies of an IgG molecule and an Fc fragment // Nature 264 (5585). 1976. DOI:10.1038/264415a0. с. 415 – 20.
  5. Deisenhofer, J. и др. Structure of the protein subunits in the photosynthetic reaction centre of Rhodopseudomonas viridis at 3Å resolution // Nature 318 (6047). 1985. DOI:10.1038/318618a0. с. 618 – 624.
  6. Notable Signers // Humanism and Its Aspirations. American Humanist Association. Архивиран от оригинала на 2015-10-21. Посетен на 1 октомври 2012.
  7. Johann Deisenhofer, Ph.D. – Faculty Profile – UT Southwestern // Посетен на 24 юни 2014.