Уикипедия

Хасанска битка

Хасанската битка, известна още като инцидент при Чанкуфън (на руски: хасанские бои; на китайски и на японски: 張鼓峰事件; на пинин: Zhānggǔfēng Shìjiàn; японски ромаджи: Chōkohō Jiken) в Китай и Япония, е опит за военно нахлуване от Манджоу-Го, японска марионетна държава, на територия контролирана от Съветския съюз. Това нахлуване е основано на убеждението на японската страна, че Съветският съюз неправилно тълкува демаркацията на границата въз основа на Пекинския договор между Руската империя и Империя Цин (и последващите допълнителни споразумения за демаркация) и че маркировките за разграничаване са подправени. Японските сили окупират спорната зона, но се оттеглят след тежки боеве и дипломатическо споразумение.[10][2]

Хасанска битка
Съветско-японски гранични конфликти
Информация
Период29 юли – 11 август 1938 г.
Резултатпрекратяване на бойните действия и дипломатическо споразумение
Страни в конфликта
Съветски съюз Япония
Манджоу-Го
Командири и лидери
Василий Блюхер Котоку Сато
Сили
22 950[1][2]
354 танка
13 самоходни оръдия
237 артилерийски оръдия
70 изтребителя
180 бомбардировача[3]		7 000 – 7 300[4][2]
37 артилерийски оръдия[3]
Жертви и загуби
792 убити и изчезнали
3 279 ранени[5]
46+ танка унищожени
(съветски източници)[6]
96 танка унищожени и повредени
(японски източници)[7]		526 убити[8]
913 ранени[9]
Хасанска битка в Общомедия

Предистория

редактиране

През по-голямата част от първата половина на ХХ век между руското (по-късно съветско), китайското и японското правителства има значително напрежение по протежение на техните общи граници в днешен Североизточен Китай. Китайско-източната железница е железопътна линия в североизточен Китай (Манджурия), която свързва Китай и Далечния Изток на Русия. Южният клон на железницата, известен на Запад като железопътната линия на Южна Манджурия, се превръща в място и частична причина за Руско-японската война и последващите инциденти, довели до Втората китайско-японска война и Съветско-японските гранични конфликти. По-големите инциденти включват Китайско-съветския конфликт от 1929 г. и инцидента в Мукден между Япония и Китай през 1931 г. Битката при езерото Хасан се води между две сили, които много преди това нямат доверие една на друга.

В периода преди битката поредица от чистки оставя съветската армия с много позиции, заети от неопитни офицери, които се страхуват да поемат инициатива. Само през юли 1938 г. четири и половина пъти повече хора са „прочистени“ от Далекоизточния фронт (съветското командване в региона), отколкото през предходните дванадесет месеца.[2] В комбинация с липсата на инфраструктура, претоварването на командващия фронта, маршал Василий Блюхер, недостигът на оборудване и лошата организация водят до лошо състояние на Далегоизточния фронт.[2]

Конфронтацията е предизвикана през юли 1938 г., когато Далекоизточният фронт и съветските гранични войски на НКВД подсилват границата с Манджурия при езерото Хасан. Повод за това е отчасти дезертирането един месец по-рано (на 13 юни) на съветския генерал Г. С. Люшков, командващ всички сили на НКВД в Далечния изток на Русия, в Хунчун, в района на река Тумъндзян. Той предоставя на японците разузнавателна информация за лошото състояние на съветските сили в Далечния изток и чистката на армейските офицери.[11]

Битка

редактиране
 
Схематична карта. Поражението на японските войски при езерото Хасан. 29 юли – 11 август 1938 г.

Японската 19-та дивизия заедно с някои части на Манджукуо се изправят срещу съветския 39-ти стрелкови корпус под командването на Григори Щерн (състоящ се от 32-ра, 39-та и 40-та стрелкови дивизии, 2-ра механизирана бригада и два танкови батальона).[12] Един от командирите на японската армия в битката е полковник Котоку Сато, командир на 75-ти пехотен полк. Генерал-лейтенант Суетака Камезо заповяда на Сато: „Трябва да предприемете твърда и задълбочена контраатака без грешка, щом установите, че врагът напредва дори и най-малко“. Скритият смисъл на това е, че на Сато е наредено да изгони руснаците от Чанкуфън.[13]

На 31 юли полкът на Сато предприема нощна атака на укрепения хълм. В сектора Чанкуфън 1114 японци се сблъскват със съветски гарнизон от 300 души, елиминирайки ги и унищожавайки 10 танка, със загуби от 34 убити и 99 ранени. В сектора Шачофън 379 японци изненадват и разбиват други 300 съветски войници, като същевременно повалят седем танка, със загуби от 11 убити и 34 ранени.[14] Още хиляди японски войници от 19-та дивизия пристигат, окопават се и искат подкрепление. Върховното командване отхвърля искането, тъй като знае, че генерал Суетака ще използва тези сили, за да атакува уязвими съветски позиции, ескалирайки инцидента. Японските войски защитават спорната зона.[15]

На 31 юли народният комисар по отбраната Климент Ворошилов заповядва да се приведе в бойна готовност 1-ва брегова армия и Тихоокеанския флот на Русия. Съветите събират 354 танка и щурмови оръдия при езерото Хасан, включително 257 танка Т-26 (с 10 огнехвъргачни танка ХТ-26), три танка за полагане на мостове ST-26, 81 леки танка БТ-7 и 13 самоходни оръдия СУ-5-2.[16] Началникът на Далекоизточния фронт Василий Блюхер пристига на фронтовата линия на 2 август 1938 г. Под негово командване са преместени допълнителни сили и от 2 до 9 август японските сили в Чанкуфън са атакувани. Несъответствието на силите е такова, че един японски артилерийски командир отбелязва, че руснаците са изстреляли повече снаряди за един ден, отколкото японците за две седмици.[4] Въпреки това японските защитници организират противотанкова отбрана с катастрофални резултати за лошо координираните съветски войски, чиито атаки са победени с много жертви. Хиляди съветски войници са убити или ранени и най-малко 46 танка са изцяло повредени, а други 39 танка са повредени в различна степен.[17]

След като японците изтласкват съветските гранични части, по-късно подсилени от 40-та стрелкова дивизия, от хълма и други позиции, японците се окопават, докато руснаците подсилват войските си.[18] За разлика от японците, руснаците нямат железопътна линия близо до бойното поле, а вместо това единичен неасфалтиран път, така че когато съветските подкрепления стигнат до бойното поле, японците вече са добре окопани.[18] Съветите атакуват японски позиции по въздух по време на подготовката за наземна атака.[18] Сутринта преди съветската атака 13 съветски самолета атакуват хълма, въпреки че това не е документирано от всички източници.[18] Това е последвано от атака на три съветски пехотни полка, но тази атака няма артилерийска или въздушна подкрепа – или поради лоша подготовка, или заради мъгла.[18] Някои източници обаче твърдят, че две артилерийски батареи са подкрепили атаката.[18] Атаката е подкрепена от танков полк, но въпреки това скоро спира.[18] Това до голяма степен се дължи на слабата подготовка на съветските войски.[18] Част от артилерията не е готова, информацията за разположението на японците е оскъдна, комуникациите не са напълно изградени и лявото крило не е готово да започне атаката в определеното време.[18] Въпреки лошото състояние на съветските сили и знанието, че врагът е добре окопан, е заповядано атаката да продължи.[18] Екипажите на танковете не са подготвени за враждебния терен, така че не успяват да поддържат инерцията.[18] По време на атаката редица командири, включително командирът на танковия батальон на 40-та стрелкова дивизия, изоставят войските си.[18]

На 6 август руснаците подновяват атаката си.[19] Първо бомбардировачи атакуват японските позиции, но тази атака също се забавя или поради мъгла, или поради лоша подготовка.[19] След бомбардировачите е извършен щурм от танкове и пехота, включително механизирани войски, подкрепени от артилерия.[19] В трудния терен танковете претърпяват тежки загуби, само отделни танкове стигат до целите си, като всички те по-късно са унищожени или руснаците отстъпват от тях.[19] Съветите отблъсват японците след тежки битки.[19] Контраатаките на японците в следващите дни са неуспешни.[19]

Японците са отблъснати от съветските атаки, но все още са на бойното поле.[2] Въпреки че не са прогонени от бойното поле, е ясно, че местните японски части няма да могат да задържат Чанкуфън, без да разширят конфликта.[20][2] На 10 август японският посланик Мамору Шигемицу предлага примирие.[21][22] Доволни, че инцидентът е доведен до „почтен“ край, на 11 август 1938 г., в 13:30 местно време, японците прекратяват битката и съветските сили отново окупират височините.[23][24]

Последици

редактиране
 
Войниците на Червената армия празнуват след битката при езерото Хасан.

Повече от 6500 съветски офицери и войници са наградени с ордени, отличия и медали на Съветския съюз;[25] 26 от тях са удостоени със званието Герой на Съветския съюз,[26] а 95 са наградени с орден Ленин.[27]

Според съветските архиви загубите на СССР възлизат на общо 792 убити или изчезнали и 3279 ранени или болни, а японците твърдят, че са унищожили или обездвижили 96 вражески танка и 30 оръдия. Загубите на съветската бронирана техника са значителни, като десетки танкове са унищожени, а стотици „танкови части“ загиват. Японските загуби, както се разкрива от секретната статистика на генералния щаб на армията, са общо 1439 души (526 убити или изчезнали, 913 ранени); според съветските доклади японските загуби са от 3100 души, 600 убити и 2500 ранени.[28]

Недостатъците в съветската армия и командването при Хасан са приписани на некомпетентността на Блюхер.[2] В допълнение към командването на войските при Хасан, Блюхер трябва също така да наблюдава привеждането в бойна готовност на Забайкалския военен окръг и Далекоизточния фронт.[2] На 22 октомври той е арестуван от НКВД[2] и се смята, че е бил измъчван до смърт.[29]

Японската армия, макар сериозно да анализира резултатите от битката, се ангажира със съветите още веднъж, с катастрофални резултати, в по-мащабната битка при Халхин Гол (Номонхан) през 1939 г. Това второ сражение води до поражението на японската Шеста армия. След Втората световна война в Международния военен трибунал за Далечния изток през 1946 г. 13 високопоставени японски служители са обвинени в престъпления срещу мира заради ролята им в започването на военни действия при езерото Хасан.[30]

Вижте също

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ General-Lieutenant G.F.KRIVOSHEYEV. SOVIET ARMED FORCES LOSSES IN WARS,COMBAT OPERATIONS MILITARY CONFLICTS // MOSCOW MILITARY PUBLISHING HOUSE, 1993. с. 65. Посетен на 2015-06-21.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к Hill, Alexander, 1974-. The Red Army and the Second World War. Cambridge, United Kingdom, 2017. ISBN 9781107020795. OCLC 944957747.
  3. ↑ а б Millet and Murray. Military Effectiveness. Cambridge University Press, 2010. ISBN 978-0-52-142589-6. с. 26.
  4. ↑ а б Alvin Coox, Nomonhan (Stanford University Press, 2003), p. 135
  5. ↑ General-Lieutenant G. F. KRIVOSHEYEV. SOVIET ARMED FORCES LOSSES IN WARS,COMBAT OPERATIONS MILITARY CONFLICTS // MOSCOW MILITARY PUBLISHING HOUSE, 1993. с. 65. Посетен на 2015-06-21.
  6. ↑ Baryatinsky, Mikhail. Legkiy tank T-26 (Light Tank T-26). Modelist-Konstruktor. Special Issue No. 2 (2003), pp. 45 – 46.
  7. ↑ Coox, Alvin. The Lake Khasan Affair of 1938: Overview and Lessons // Soviet Studies 25 (1). July 1973. DOI:10.1080/09668137308410900. с. 53.
  8. ↑ Coox, Alvin. The Lake Khasan Affair of 1938: Overview and Lessons // Soviet Studies 25 (1). July 1973. DOI:10.1080/09668137308410900. с. 53.
  9. ↑ Coox, Alvin. The Lake Khasan Affair of 1938: Overview and Lessons // Soviet Studies 25 (1). July 1973. DOI:10.1080/09668137308410900. с. 53.
  10. ↑ Military History Online Архив на оригинала от 2005-11-24 в Wayback Machine.. Посетен на 14 септември 2015 г.
  11. ↑ Regional CO-Operation in Northeast Asia The Tumen River Area Development Program, 1990-2000: In Search of a model for regional economic co-operation in Northeast Asia
  12. ↑ John Erickson (historian), The Soviet High Command, MacMillan & Co. Ltd, 1962, pp. 497–8
  13. ↑ Alvin Coox, Nomonhan (Stanford University Press, 2003), p. 133
  14. ↑ Alvin Coox, Nomonhan (Stanford University Press, 2003), p. 133-134
  15. ↑ Alvin Coox, Nomonhan (Stanford University Press, 2003), p. 137
  16. ↑ Baryatinsky, Mikhail.
  17. ↑ Baryatinsky, Mikhail.
  18. ↑ а б в г д е ж з и к л м Hill, Alexander, 1974-. The Red Army and the Second World War. Cambridge, United Kingdom, 2017. ISBN 9781107020795. OCLC 944957747.
  19. ↑ а б в г д е Hill, Alexander, 1974-. The Red Army and the Second World War. Cambridge, United Kingdom, 2017. ISBN 9781107020795. OCLC 944957747.
  20. ↑ Military History Online Архив на оригинала от 2005-11-24 в Wayback Machine. Retrieved Sept. 14, 2015
  21. ↑ Хасан // Советская военная энциклопедия (в 8 томах) / под ред. А. А. Гречко. том 8. М.: Воениздат, 1976. стр.366—367
  22. ↑ А. А. Кошкин. «Кантокуэн» — «Барбаросса» по-японски. Почему Япония не напала на СССР. М., «Вече», 2011. стр.51-57
  23. ↑ Goldman, Stuart. Nomonhan, 1939: The Red Army's Victory that Shaped World War II. Naval Institute Press, 2012. ISBN 978-1-61-251098-9.
  24. ↑ О событиях в районе озера Хасан // "Известия", № 187 (6654) от 12 августа 1938. стр.1
  25. ↑ Хасан // Советская историческая энциклопедия / редколл., гл. ред. Е.М. Жуков. том 15. М., государственное научное издательство "Советская энциклопедия", 1974. стр.543
  26. ↑ Хасан // Советская военная энциклопедия (в 8 томах) / под ред. А. А. Гречко. том 8. М.: Воениздат, 1976. стр.366—367
  27. ↑ 50 лет Вооружённым силам СССР, 1918 — 1968. / редколл., отв. ред. М. В. Захаров. М., Воениздат, 1968. стр.219-220
  28. ↑ Alvin Coox, Nomonhan (Stanford University Press, 2003), p. 136
  29. ↑ Great Russian Encyclopedia (2005), Moscow: Bol'shaya Rossiyskaya enciklopediya Publisher, vol. 3, p. 618.
  30. ↑ Indictment from the International Military Tribunal for the Far East // Harry S. Truman Library & Museum. Harry S. Truman Library & Museum. Архивиран от оригинала на 2019-02-28. Посетен на 2023-07-23.

Литература

редактиране
  • Coox, Alvin D. The Anatomy of a Small War: The Soviet-Japanese Struggle for Changkufeng/Khasan, 1938. Westport, Conn.: Greenwood Press, 1977. ISBN 0-8371-9479-2ISBN 0-8371-9479-2.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battle of Lake Khasan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хасанска_битка&oldid=12333148“.