Отваря главното меню

Хатѝн (на беларуски: Хатынь) е бивше село, сега мемориален комплекс, в Беларус, Минска област, Логойски район.

Хатин
— бивше село —
Хатински мемориален комплекс
Хатински мемориален комплекс
Страна Flag of Belarus.svg Беларус
Област Минска област
Район Логойски район
Закриване 1943 г.
Официален сайт www.khatyn.by
Главният паметник

На 22 март 1943 г. по време на Втората световна война е опожарено от 118-ти полицейски батальон с началник-щаб Григорий Васюра и германска СС част с командир штурмбанфюрер Оскар Дирлевангер. Населението, от което оцелява само ковачът Йосиф Камински (Във филма "Вся правда про Хатынь" с Анатолий Михайлович Терехов оцелелите са малко повече), е изгорено заедно с постройките. Избити са 149 души (включително 75 деца), изгорени са 26 къщи.

Геноцидът е извършен в отговор на убийството от беларуски партизани на Хитлеровия любимец хауптман Ханс Велке, олимпийски и световен рекордьор от летните олимпийски игри (1936) в Берлин.

Едва през 1986 г. Григорий Васюра е осъден, разстрелян е през 1987 г. На мястото на скромния паметник през 1969 г. е открит днешният Хатински мемориален комплекс.

В България селото става известно с песента "Хатинските камбани" на група "Златни струни", включена и в албум на група "Сигнал". Филмът „Иди и виж“ (1985) на режисьора Елем Климов е създаден по събитията в Хатин и окупацията на Беларус по време на войната. В документалният филм "Позорната тайна на Хатин" (2008) по сценарий на Сергей Головченко и режисура на Олга Диховичная и Александър Милославов се застъпва тезата, че 118 полицейски батальон е съставен предимно от украински националисти.

Общ изглед: вдясно мемориал на унищожени села, вляво мемориал на концлагеристи

ИзточнициРедактиране

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране