Отваря главното меню

Минска област (на беларуски: Мі́нская вобласць) е една от 6-те области на Беларус. Площ 39 854 km² (без територията на град Минск, 3-то място по големина в Беларус, 19,2% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 428 530 души[1] (без населението на град Минск, най-голяма по население в Беларус, 15,08% от нейното население). Административен център град Минск, който не влиза в състава на областта.

Минска област
Мі́нская во́бласць
Знаме
      
Герб
Minsk Voblast in Belarus.svg
Страна Флаг на Беларус Беларус
Адм. център Минск
Площ 39 854 km²
Население (2019) 1 428 530 души
35,8 души/km²
Райони 22 + 1
Губернатор Анатолий Исаченко
Минска област в Общомедия

Историческа справкаРедактиране

До установяването на съветската власт през 1917 г. на територията на днешната Минска област е имало 5 града, като всичките са официално признати за градове през 1795 г.: Борисов (основан през 1032 г., първи исторически сведения от 1125 г.), Вилейка, Слуцк (първи летописни сведения от 1116 г.), Несвиж (вторично признат за град през 1940 г.) и Игумен (през 1924 г. преименуван на Червен). По време на съветската власт, в периода от 1938 до 1985 г. за градове са признати още 14 селища, а най-новите 5 града Крупки, Логойск, Мядел, Узда и Фанипол са утвърдени за такива след като през 1990 г. Беларус става независима държава.

Минска област е образувана на 15 януари 1938 г. На 20 септември 1944 г. от югоизточните райони на областта е образувана Бобруйска област. На 8 януари 1954 г. в състава на областта влизат части от закритите Барановичка и Бобруйска области, а на 20 януари 1960 г. – части от закритата Молодечненска област.

Географска характеристикаРедактиране

Минска област е разположена в централната част на Беларус и е единствената област в страната, която граничи с всичките останали 5 области. На на север граничи с Витебска област, на изток – с Могильовска област, на юг – с Гомелска област, на югозапад – с Брестка област и на запад – с Гродненска област. В тези си граници заема площ от 39 854 km² (3-та по големина в Беларус, 19,2% от нейната площ). Дължина от север на юг 285 km, ширина от запад на изток 210 km.[2]

Релефът на областта представлява слабо издигната хълмиста равнина. Северозападната ѝ част е най-висока и тук се издига силно разчлененото Минско възвишение с максимална височина връх Дзержинская 345 m (53°50′55″ с. ш. 27°03′57″ и. д. / 53.848611° с. ш. 27.065833° и. д.), най-високата точка на Беларус. В източната част на областта се простира Централноберезинската равнина, а южната ѝ част е заета от Полеската низина.[2]

Климатът е умерено континентален със сравнително кратка зима и влажно и топло лято. Средна януарска температура от -5,8°С на югозапад до -7,2°С на североизток, а средната юлска съответно 17,3°С и 18,3°С. Годишната сума на валежите се колебае от 550 mm до 700 mm. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) е 185 – 195 денонощия.[2]

Територията на Минска област попада в 3 водосборни басейна. Около 70% (централните, източните и южните райони) принадлежат към водосборния басейн на река Днепър. Тук текат реките: в източната част – Березина (десен приток на Днепър) с притоците си Свислоч, Гайна, Бобър, Уша и др.; в централната и южната част – левите притоци на река Припят (десен приток на Днепър) – Лан, Случ и Птич. Западните райони са заети от водосборния басейн на река Неман (горното течение) и нейните притоци Уса, Лоша, Сула, Березина и Вилия (горното течение, с притоците си Илия, Сервеч, Уша, Нароч). Крайните североизточни и крайните северозападни ъгли на Минска област попадат във водосборния басейн на река Западна Двина. В областта има множество езера, най-големи от които са: Нароч, Мядел, Мястро, Свир, Вишневское, Селява, Палик и др.[2]

В областта преобладават ливадно-подзолистите (56,4% от почвения състав), торфено-блатните и алувиалните (21,8%) почви. Горите са силно намалели в резултат на масовата сеч през столетията и днес заемат 36,8% от територията на областта, като преобладават бор (62%) и смърч (14%). От широколистните видове най-разпространени са брезата и елшата. Основните горски масиви са разположени в източната част на областта, където залесеността в отделни райони достига 50 – 52%. Блатата са предимно от низинен тип и заемат 14% от нейната територия. Животинският свят е представен предимно от следните видове: вълк, лисица, лос, сърна, язовец, норка, заек, белка, дива свиня, хермелин, енотовидно куче, а по-рядко се срещат мечка, хамстер, лалугер и др. От птиците най-разпространени са тетерев, сива гъска, дива патица и др., а реките и водните басейни са богати на различни видове риби.[2]

НаселениеРедактиране

На 1 януари 2019 г. населението на Минска област (без столицата Минск) е наброявало 1 428 530 души (15,08% от населението на Беларус). Гъстота 35,84 души/km². Градско население 56,49%. Етнически състав: беларуси 88,48%, руснаци 7,14%, поляци 1,26%, украинци 1,25%, арменци 0,12%, татари 0,09%, цигани 0,07% и др.[1]

Административно-териториално делениеРедактиране

В административно-териториално отношение Минска област се дели на 1 областен градски окръг, 22 административни района, 24 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 23 града с районно подчинение и 19 селища от градски тип.[1]

 
Административно-териториално деление на Минска област
Административно-териториално деление на Минска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Минск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1.Жодино 23 64 705 гр. Жодино 64 705 57
Административен район
1.Березински 1 940 21 707 гр. Березино 11 629 101
2.Борисовски 2 988 180 049 гр. Борисов 142 681 71
3.Вилейски 1 454 46 810 гр. Вилейка 26 638 103
4.Воложински 1 917 33 028 гр. Воложин 10 405 75 Ивенец
5.Дзержински 1 190 67 360 гр. Дзержинск 28 253 38 гр. Фанипол, Негорелое
6.Клецки 974 26 979 гр. Клецк 11 567 140
7.Копилски 1 608 27 506 гр. Копил 9 407 125
8.Крупски 2 139 22 270 гр. Крупки 8 728 118 Бобър, Холопеничи
9.Логойски 2 365 35 689 гр. Логойск 13 249 40 Плешченици
10.Любански 1 914 30 726 гр. Любан 10 882 152 Уречие
11.Мински 1 903 222 145 гр. Минск - гр. Заславъл, Мачулищи
12.Молодечненски 1 392 136 237 гр. Молодечно 94 558 83 Радошковичи
13.Мяделски 1 964 25 458 гр. Мядел 6 838 163 Кривичи, Нароч, Свир
14.Несвижки 863 38 795 гр. Несвиж 15 881 112 Городея
15.Пуховички 2 441 64 889 гр. Марина Горка 21 184 63 Правдински, Руденск, Свислоч
16.Слуцки 1 821 90 305 гр. Слуцк 61 465 105
17.Смолевички 1 394 46 735 гр. Смолевичи 16 864 38 Зелени Бор
18.Солигорски 2 499 133 881 гр. Солигорск 106 289 133 Красная Слобода, Старобин
19.Стародорожки 1 370 18 892 гр. Стари Дороги 10 346 148
20.Столбцовски 1 885 39 086 гр. Столбци 17 077 78
21.Узденски 1 181 23 512 гр. Узда 10 179 74
22.Червенски 1 630 31 766 гр. Червен 9 562 62 Смиловичи

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране