Минска област
Минска област (на беларуски: Мі́нская вобласць) е една от 6-те области на Беларус. Площ 39 854 km² (без територията на град Минск, 3-то място по големина в Беларус, 19,2% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 428 530 души[1] (без населението на град Минск, най-голяма по население в Беларус, 15,08% от нейното население). Административен център град Минск, който не влиза в състава на областта.
Минска област Мі́нская во́бласць | |
Страна | Беларус |
---|---|
Адм. център | Минск |
Площ | 39 854 km² |
Население | 1 428 530 души (2019) 35,8 души/km² |
Райони | 22 + 1 |
Губернатор | Анатолий Исаченко |
Официален сайт | minsk-region.gov.by |
Минска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеДо установяването на съветската власт през 1917 г. на територията на днешната Минска област е имало 5 града, като всичките са официално признати за градове през 1795 г.: Борисов (основан през 1032 г., първи исторически сведения от 1125 г.), Вилейка, Слуцк (първи летописни сведения от 1116 г.), Несвиж (вторично признат за град през 1940 г.) и Игумен (през 1924 г. преименуван на Червен). По време на съветската власт, в периода от 1938 до 1985 г. за градове са признати още 14 селища, а най-новите 5 града Крупки, Логойск, Мядел, Узда и Фанипол са утвърдени за такива след като през 1990 г. Беларус става независима държава.
Минска област е образувана на 15 януари 1938 г. На 20 септември 1944 г. от югоизточните райони на областта е образувана Бобруйска област. На 8 януари 1954 г. в състава на областта влизат части от закритите Барановичка и Бобруйска области, а на 20 януари 1960 г. – части от закритата Молодечненска област.
Географска характеристика
редактиранеМинска област е разположена в централната част на Беларус и е единствената област в страната, която граничи с всичките останали 5 области. На север граничи с Витебска област, на изток – с Могильовска област, на юг – с Гомелска област, на югозапад – с Брестка област и на запад – с Гродненска област. В тези си граници заема площ от 39 854 km² (3-та по големина в Беларус, 19,2% от нейната площ). Дължина от север на юг 285 km, ширина от запад на изток 210 km.[2]
Релефът на областта представлява слабо издигната хълмиста равнина. Северозападната ѝ част е най-висока и тук се издига силно разчлененото Минско възвишение с максимална височина връх Дзержинская 345 m ( ), най-високата точка на Беларус. В източната част на областта се простира Централноберезинската равнина, а южната ѝ част е заета от Полеската низина.[2]
Климатът е умерено континентален със сравнително кратка зима и влажно и топло лято. Средна януарска температура от -5,8 °C на югозапад до -7,2 °C на североизток, а средната юлска съответно 17,3 °C и 18,3 °C. Годишната сума на валежите се колебае от 550 mm до 700 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 185 – 195 денонощия.[2]
Територията на Минска област попада в 3 водосборни басейна. Около 70% (централните, източните и южните райони) принадлежат към водосборния басейн на река Днепър. Тук текат реките: в източната част – Березина (десен приток на Днепър) с притоците си Свислоч, Гайна, Бобър, Уша и др.; в централната и южната част – левите притоци на река Припят (десен приток на Днепър) – Лан, Случ и Птич. Западните райони са заети от водосборния басейн на река Неман (горното течение) и нейните притоци Уса, Лоша, Сула, Березина и Вилия (горното течение, с притоците си Илия, Сервеч, Уша, Нароч). Крайните североизточни и крайните северозападни ъгли на Минска област попадат във водосборния басейн на река Западна Двина. В областта има множество езера, най-големи от които са: Нароч, Мядел, Мястро, Свир, Вишневское, Селява, Палик и др.[2]
В областта преобладават ливадно-подзолистите (56,4% от почвения състав), торфено-блатните и алувиалните (21,8%) почви. Горите са силно намалели в резултат на масовата сеч през столетията и днес заемат 36,8% от територията на областта, като преобладават бор (62%) и смърч (14%). От широколистните видове най-разпространени са брезата и елшата. Основните горски масиви са разположени в източната част на областта, където залесеността в отделни райони достига 50 – 52%. Блатата са предимно от низинен тип и заемат 14% от нейната територия. Животинският свят е представен предимно от следните видове: вълк, лисица, лос, сърна, язовец, норка, заек, белка, дива свиня, хермелин, енотовидно куче, а по-рядко се срещат мечка, хамстер, лалугер и др. От птиците най-разпространени са тетерев, сива гъска, дива патица и др., а реките и водните басейни са богати на различни видове риби.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2019 г. населението на Минска област (без столицата Минск) е наброявало 1 428 530 души (15,08% от населението на Беларус). Гъстота 35,84 души/km². Градско население 56,49%. Етнически състав: беларуси 88,48%, руснаци 7,14%, поляци 1,26%, украинци 1,25%, арменци 0,12%, татари 0,09%, цигани 0,07% и др.[1]
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Минска област се дели на 1 областен градски окръг, 22 административни района, 24 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 23 града с районно подчинение и 19 селища от градски тип.[1]
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Минск (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областен градски окръг | ||||||
1. Жодино | 23 | 64 705 | гр. Жодино | 64 705 | 57 | |
Административен район | ||||||
1. Березински | 1940 | 21 707 | гр. Березино | 11 629 | 101 | |
2. Борисовски | 2988 | 180 049 | гр. Борисов | 142 681 | 71 | |
3. Вилейски | 1454 | 46 810 | гр. Вилейка | 26 638 | 103 | |
4. Воложински | 1917 | 33 028 | гр. Воложин | 10 405 | 75 | Ивенец |
5. Дзержински | 1190 | 67 360 | гр. Дзержинск | 28 253 | 38 | гр. Фанипол, Негорелое |
6. Клецки | 974 | 26 979 | гр. Клецк | 11 567 | 140 | |
7. Копилски | 1608 | 27 506 | гр. Копил | 9407 | 125 | |
8. Крупски | 2139 | 22 270 | гр. Крупки | 8728 | 118 | Бобър, Холопеничи |
9. Логойски | 2365 | 35 689 | гр. Логойск | 13 249 | 40 | Плешченици |
10. Любански | 1914 | 30 726 | гр. Любан | 10 882 | 152 | Уречие |
11. Мински | 1903 | 222 145 | гр. Минск | - | гр. Заславъл, Мачулищи | |
12. Молодечненски | 1392 | 136 237 | гр. Молодечно | 94 558 | 83 | Радошковичи |
13. Мяделски | 1964 | 25 458 | гр. Мядел | 6838 | 163 | Кривичи, Нароч, Свир |
14. Несвижки | 863 | 38 795 | гр. Несвиж | 15 881 | 112 | Городея |
15. Пуховички | 2441 | 64 889 | гр. Марина Горка | 21 184 | 63 | Правдински, Руденск, Свислоч |
16. Слуцки | 1821 | 90 305 | гр. Слуцк | 61 465 | 105 | |
17. Смолевички | 1394 | 46 735 | гр. Смолевичи | 16 864 | 38 | Зелени Бор |
18. Солигорски | 2499 | 133 881 | гр. Солигорск | 106 289 | 133 | Красная Слобода, Старобин |
19. Стародорожки | 1370 | 18 892 | гр. Стари Дороги | 10 346 | 148 | |
20. Столбцовски | 1885 | 39 086 | гр. Столбци | 17 077 | 78 | |
21. Узденски | 1181 | 23 512 | гр. Узда | 10 179 | 74 | |
22. Червенски | 1630 | 31 766 | гр. Червен | 9562 | 62 | Смиловичи |
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиране- Официален сайт Архив на оригинала от 2012-11-16 в Wayback Machine. ((ru))
Източници
редактиране- ↑ а б в Численность населения на 1 января 2019 г. и среднегодовая численность населения за 2018 год по Республике Беларусь в разрезе областей, районов, городов и поселков городского типа Архив на оригинала от 2017-07-30 в Wayback Machine..
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Минская область, т. 16, стр. 277 – 299