Хексогенът (CH2-N-NO2)3 е едно от най-мощните бризантни (вторични) взривни вещества. Представлява бяло кристалообразно вещество. Открит е през 1898 г. от германския химик и инженер Ленце, сътрудник на пруското военно ведомство.

ХарактеристикиРедактиране

 
Структурна формула на хексогена
  • Молекулярна маса – 222,13
  • Плътност – 1,77 – 1,82 g/cm3
  • Температура на топене – започва при 170 °C и при 204,1 °C се разлага
  • Лошо се пресова, затова бива флегматизиран в ацетон
  • Мирис и вкус – няма
  • Слабо отровен
  • Не е хигроскопичен
  • Разтворимост – лошо разтворим в спирт, вода, етер, добре в ацетон.
  • Чувствителност към триене и нагряване – малка.
  • Устойчивост – при стайна температура добра, заема средно място между тротила и ТЕН-а (пентаеритриттетранитрат)
  • При запалване гори с ярък пламък
  • Критична маса за детонация – 0,05 g с ХМТД (хексаметилентрипероксиддиамин)
  • Скорост на детонация – 8360 – 8400 m/s
  • Налягане на фронта на ударната вълна – 33,8 GPa
  • Фугасност – 470 ml
  • Обем на газообразните продукти на взрива – 908 l/kg
  • Температура на избухване – 230 °C
  • Топлина на взрива – 1370 kcal/kg
  • Топлина на изгаряне – 2307 kcal/kg.[1]

ПриложениеРедактиране

Използва се за заряд на снаряди малък калибър, кумулативни заряди, детонатори, основа за пластични експлозиви. Употребява се много често в механична смес с тротил, (не встъпват помежду си в химична реакция), който увеличава стабилността му. За флегматизатори в боеприпасите могат да се използват восък, парафин. Широко известният пластичен експлозив С-4 се състои от 91% хексоген, 2,25% полиизобутен, 5,31% диоктилсебацинат и 1,44% течна смазка.

ИзточнициРедактиране

  1. An Introduction to Chemical Reactions, Energy, Gases, and Chemical Explosives, Mark Bishop: «Research Department Explosive, RDX (T4) High detonation velocity ( 8700 m/s) Relative effectiveness factor of 1.6»