Хектор (на гръцки: Έκτορας) в древногръцката митология е син на Приам и Хекуба. Предводител е на троянската войска. Съпруг е на Андромаха.[1][2] За участието на Хектор във военните действия през първата година на войната, източниците съобщават само, че от неговата ръка е загинал Протесилай, първият грък стъпил на троянска земя.[3]

Хектор
Характеристики
Описаниегерой от древногръцката митология
РодителиПриам
Хекуба
Хектор в Общомедия

Хектор се прославил на десетата година от войната. Като най-големия син на Приам, той оглавявал троянската войска и се отличил със своята сила и храброст. На два пъти влизал в единоборство с Аякс Теламонид – най-силния след Ахил ахейски герой.[4] Под негово ръководство троянците нападат укрепения лагер на ахейците,[5] достигат корабите им и успяват да подпалят един от тях.[6] Хектор успява да убие пред самите врати на Троя облечения в доспехите на Ахил – Патрокъл.[7] Според Омир Хектор е описван като страшен враг на гърците, той убива много гръцки герои. След единоборство между Ахил и Хектор той загива пред Скейските порти, предсказвайки близката смърт на Ахил.[8] Самият Ахил, жаден за отмъсти за смъртта на любимия си Патрокъл, привързва тялото на мъртвия вече Хектор към колесницата си и обикаля около стените на Троя, влачейки трупа му. Сцената, в която опечаления Приам моли Ахил да му даде тялото на Хектор срещу голяма сума пари, е една от най-известните и емоционални сцени в „Илиада“.[9]

Въпреки че Ахил осквернява тялото му, нито диви зверове, нито разложение не го достига. Мъртвият Хектор е пазен от Аполон, който нееднократно му помага и докато е жив. Богът на два пъти му възвръща силите в единоборствата в Аякс.[10] Помага му и в боя с Ахил.[11]

Поддръжката, която оказва Аполон на Хектор служи по-късно за разпространение на идеята, че Хектор е син на самия бог.[12] Аполон първи вдига своя глас в защита на убития Хектор на съвет на боговете, след който Ахил получава заповед от Зевс да предаде тялото на убития на Приам, за да му устрои той почетно погребение. Хектор е баща на родения в обсадата му син от Андромаха – Скамандър (наричан от троянците Астианакс-цар на града).[13]

Изследователи на древногръцките епос обръщат внимание на факта, че името на Хектор не е свързано с никакви други събития, освен описаните в „Илиада“. Могилата на Хектор са показвали не в Троада, а в Тива.[14] Затова правят и предположението, че по произход Хектор е беотийски герой.

В киното редактиране

Източници редактиране

  1. Илиада, VI, 371 – 374
  2. Аполодор, III, 12, 6
  3. Аполодор, Е, III 30
  4. Илиада, VII, 181 – 305; XIV 402 – 439
  5. Илиада, XII 415 – 471
  6. Илиада, XV 345 – 388; 483 – 499; 591 – 745
  7. Илиада, XVI 818 – 857
  8. Илиада, XXII 25 – 360
  9. Илиада, XXIV, 169 – 676
  10. Илиада, VII 272; XV 235 – 279
  11. Илиада, XXII 203 – 213
  12. Стезихор, 47
  13. Илиада, VI, 401 – 403
  14. Павзаний IX 18, 5