Зевс
Зевс или Диас (на старогръцки: Ζεύς или Δίας), наричан още гръмовержец,[1] в древногръцката митология е богът на небето, гръмотевиците и светкавиците, отговарящ за целия свят. Главният от олимпийските богове, бащата на всички богове и хора.
Третият син на титана Кронос и Рея (често пъти се бърка с Гея). Брат на Хадес, Хера, Хестия, Деметра и Посейдон. Съпругата на Зевс е богинята Хера. Баща на Атина, Арес, Хермес, Хефест, (според някои версии) и на други богове. В римската митология се отъждествява с Юпитер.
Атрибути и характеристика
редактиране
Атрибутите на Зевс са щитът и двойната брадва (лабрис), а понякога бик, орел и дъб.
Той разпределя доброто и лошото по земята, той е заложил в хората срама и съвестта. Понякога е свързван със съдбата, а понякога и сам той се появява като подвластен на Мойрите. Той може да предвижда бъдещето, да обявява предопределението на съдбата чрез сънища, както и гръмотевици и светкавици. Целият обществен ред е изграден от Зевс, той е покровител на градския живот, защитник на слабите и обидените, наказващ лошите, покровител на молещите се, дал на хората законите, установил властта на царете. Също така защитава семейството и дома, следи за спазването на традициите и обичаите. Нему се подчиняват другите богове.
Предание
редактиранеЗевс бил син на Кронос и Рея. Като малък, за да го предпази да не бъде изяден от баща си, както се е било случило с петимата му братя и сестри, майка му го дала на планински нимфи да го отглеждат на остров Крит. Зевс бил отгледан от нимфата Амалтея, представяна често като коза, а понякога – като нимфа, пасяла кози. Щом пораснал, той отишъл да работи като виночерпец при баща си и един път му дал питие от нектар, смесено с билки, предизвикващи повръщане. Това накарало Кронос да повърне вече изцяло порасналите братя и сестри на Зевс. Последвала 10-годишна война между Титаните, предвождани от Кронос, и Олимпийците – предвождани от Зевс, без никой да вземе превъзходство. (девет години, девет месеца и девет дена)
Накрая Зевс освободил Хекатонхейрите и Циклопите от тяхната тъмница в Тартар, убивайки пазителката му – Кампе. След като му се заклели във вярност и в знак на своята признателност, циклопите му дали гръмотевици и светкавици, които преди това били скрити от Гея. Тогава Зевс, заедно със своите братя и сестри, хекатонхейрите и циклопите успели да победят Кронос и другите титани, в борбата, наречена Титаномахия. Накрая титаните били разбити и хвърлени в Тартар.
След битката с титаните Зевс споделил света с по-големите си братя Посейдон и Хадес чрез теглене на жребий. Зевс спечелил владение над небето, Хадес над подземното царство, а Посейдон над морето.
Други версии
редактиранеЗевс, по съвет на Никта, напоил Кронос с мед и когато той заспал, го скопили. Според още една версия от семето на скопения Кронос се родила Афродита (обикновено в този мит фигурира Уран).
Като свалил от власт баща си, Зевс освободил от червата му погълнатите по-рано негови братя и сестри, заставяйки го да повърне и възцарил мир, правейки от своите братя и сестри олимпийски богове.
-
Зевс (Юпитер от Смирна), Лувър, Париж -
Бюст на Зевс (намерен в Отриколи), Ватикански музеи -
-
Бюст на Зевс в Британския музей -
Зевс и неговия орел, „Антична сбирка“, Берлин -
Зевс, статуя от I век, Вила Гети на Жан Пол Гети
_-_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%8F_%D0%AE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0.jpg)
Потомство
редактиранеОт богини
редактиране| Майка | Деца | |
| Ананке | ||
| Деметра | ||
| Диона | Афродита | |
| Хера | ||
| Ерида(?) | ||
| Лето | ||
| Мая | Хермес | |
| Метида | Атина | |
| Мнемозина | ||
| Селена | ||
| Темида |
От нимфи и смъртни жени
редактиранеВижте също
редактиранеИзточници
редактиране- Karim W. Arafat: Classical Zeus. A study in art and literature. Clarendon, Oxford 1990, ISBN 0-19-814912-3
- Annika Backe-Dahmen: Die Stiere des Zeus. Stier und Mythos im antiken Griechenland. KulturKommunikation, Uplengen/Remels 2006.
- Lotte Motz: The Sky God of the Indo-Europeans. In: Indogermanische Forschungen, Bd. 103, 1998. S. 28ff.
- Burkert, Walter, (1977) 1985. Greek Religion, especially section III.ii.1 (Harvard University Press)
- Arthur Bernard Cook, Zeus: A Study in Ancient Religion, (3 volume set), (1914 – 1925). New York, Bibilo & Tannen: 1964.
- Volume 1: Zeus, God of the Bright Sky, Biblo-Moser, 1 юни 1964, ISBN 0-8196-0148-9 (reprint)
- Volume 2: Zeus, God of the Dark Sky (Thunder and Lightning), Biblo-Moser, 1 юни 1964, ISBN 0-8196-0156-X
- Volume 3: Zeus, God of the Dark Sky (earthquakes, clouds, wind, dew, rain, meteorites)
- Maurice Druon, The Memoirs of Zeus, 1964, Charles Scribner's and Sons. (tr. Humphrey Hare)
