Зевс или Диас (на старогръцки: Ζεύς или Δίας), наричан още гръмовержец,[1] в древногръцката митология е богът на небето, гръмотевиците и светкавиците, отговарящ за целия свят. Главният от олимпийските богове, бащата на всички богове и хора.

Зевс
Ζεύς
древногръцки бог на небето, гръмотевиците и светкавиците
Семейство
БащаКронос
МайкаРея
Братя/сестриХера
Хадес
Посейдон
Деметра
Хирон
Хестия
СъпругаМетис
Темида
Хера
ПартньорЕгина
Лето
Леда
Алкмена
Антиопа
Калисто
Карме (митология)
Климена
Даная
Деметра
Диона
Елара
Европа
Евринома
Гея
Йо
Мера
Мая
Мнемозина
Персефона
Плуто
Протогенея
Селена
Семела
Тайгета
Афродита
Калика
Подарга
Пира
Калиопа
Дорида
Ехидна
Еос
Немезида
Ламия
Фтия
ДецаАрес
Афродита
Аполон
Хефест
Артемида
Хермес
Персефона
Дионис
Хубавата Елена
Ори
Талия
Полихимния
Ерато
Терпсихора
Евтерпа
Урания
Мелпомена
Калиопа
Клио
Минос
Хеспериди
Еак
Мелета
Аргос (цар)
Мнема (митология)
Дардан
Илития
Хеба
Адрастея
Ата
Локър
Херакъл
Персей
Лакедемон
Мирмидон
Манес
Тантал
Амфион
Зеф
Ирена
Дике
Аглая
Пиритой
Аркас
Бритомартида
Мнемозина
Титий
Ясион
Коринт
Радамант
Епаф
Пеласг (Аркадия)
Загрей
Етлий
Пандия
Палики
Астрея
Лахезис
Магнет
Македон
Тюхе
Ендимион
Хармония
Ахей
Балий
Елин
Скамандър
Хеката
Азоп
Пан
Харити
Корибанти
Ерида
Диоскури
Херакъл
Атина
Зевс в Общомедия

Третият син на титана Кронос и Рея (често пъти се бърка с Гея). Брат на Хадес, Хера, Хестия, Деметра и Посейдон. Съпругата на Зевс е богинята Хера. Баща на Атина, Арес, Хермес, Хефест, (според някои версии) и на други богове. В римската митология се отъждествява с Юпитер.

Атрибути и характеристика редактиране

 
Колесницата на Зевс, илюстрация от 1879 г.

Атрибутите на Зевс са щитът и двойната брадва (лабрис), а понякога бик, орел и дъб.

Той разпределя доброто и лошото по земята, той е заложил в хората срама и съвестта. Понякога е свързван със съдбата, а понякога и сам той се появява като подвластен на Мойрите. Той може да предвижда бъдещето, да обявява предопределението на съдбата чрез сънища, както и гръмотевици и светкавици. Целият обществен ред е изграден от Зевс, той е покровител на градския живот, защитник на слабите и обидените, наказващ лошите, покровител на молещите се, дал на хората законите, установил властта на царете. Също така защитава семейството и дома, следи за спазването на традициите и обичаите. Нему се подчиняват другите богове.

Предание редактиране

Зевс бил син на Кронос и Рея. Като малък, за да го предпази да не бъде изяден от баща си, както се е било случило с петимата му братя и сестри, майка му го дала на планински нимфи да го отглеждат на остров Крит. Зевс бил отгледан от нимфата Амалтея, представяна често като коза, а понякога – като нимфа, пасяла кози. Щом пораснал, той отишъл да работи като виночерпец при баща си и един път му дал питие от нектар, смесено с билки, предизвикващи повръщане. Това накарало Кронос да повърне вече изцяло порасналите братя и сестри на Зевс. Последвала 10-годишна война между Титаните, предвождани от Кронос, и Олимпийците – предвождани от Зевс, без никой да вземе превъзходство. (девет години, девет месеца и девет дена)

Накрая Зевс освободил Хекатонхейрите и Циклопите от тяхната тъмница в Тартар, убивайки пазителката му – Кампе. След като му се заклели във вярност и в знак на своята признателност, циклопите му дали гръмотевици и светкавици, които преди това били скрити от Гея. Тогава Зевс, заедно със своите братя и сестри, хекатонхейрите и циклопите успели да победят Кронос и другите титани, в борбата, наречена Титаномахия. Накрая титаните били разбити и хвърлени в Тартар.

След битката с титаните Зевс споделил света с по-големите си братя Посейдон и Хадес чрез теглене на жребий. Зевс спечелил владение над небето, Хадес над подземното царство, а Посейдон над морето.

Други версии редактиране

Зевс, по съвет на Никта, напоил Кронос с мед и когато той заспал, го скопили. Според още една версия от семето на скопения Кронос се родила Афродита (обикновено в този мит фигурира Уран).

Като свалил от власт баща си, Зевс освободил от червата му погълнатите по-рано негови братя и сестри, заставяйки го да повърне и възцарил мир, правейки от своите братя и сестри олимпийски богове.

Потомство редактиране

От богини редактиране

Майка Деца
Ананке
  1. Адрастея
Деметра
  1. Загрей
  2. Персефона (Загрей, Мелиноя)
  3. Ахил
Диона Афродита
Хера
  1. Арес
  2. Илития
  3. Феба
  4. Хефест (Хера е родила Хефест, но той не е син на Зевс, защото богът ковач няма баща. Хера е забременяла с божествена магия)
Ерида(?)
  1. Ата
  2. Тюхе
Лето
  1. Аполон
  2. Артемида
Мая Хермес
Метида Атина
Мнемозина
  1. Музи (първоначалните три)
    1. Аойда
    2. Мелета
    3. Мнема
  2. Музи (Деветте музи, които са ни известни днес)
    1. Калиопа
    2. Клио
    3. Ерато
    4. Евтерпа
    5. Мелпомена
    6. Полихимния
    7. Терпсихора
    8. Талия (Палики)
    9. Урания
Селена
  1. Пандия
Темида
  1. Астрея
  2. Дике
  3. Ори
    1. Първо поколение
      1. Афксо
      2. Карпо
      3. Тало
    2. Второ поколение
      1. Дике
      2. Ирена
      3. Евномия
  4. Мойри
    1. Атропос
    2. Клото
    3. Лахесис

От нимфи и смъртни жени редактиране

  1. Амфион
  2. Зет
  1. Дардан
  2. Хармония
  3. Ясион
  1. Минос
  2. Радамант
  3. Сарпедон
  1. Полидевк
  2. Хубавата Елена
  1. Аргос
  2. Пеласг
  1. Балий
  2. Ксант

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  • Karim W. Arafat: Classical Zeus. A study in art and literature. Clarendon, Oxford 1990, ISBN 0-19-814912-3
  • Annika Backe-Dahmen: Die Stiere des Zeus. Stier und Mythos im antiken Griechenland. KulturKommunikation, Uplengen/Remels 2006.
  • Lotte Motz: The Sky God of the Indo-Europeans. In: Indogermanische Forschungen, Bd. 103, 1998. S. 28ff.
  • Burkert, Walter, (1977) 1985. Greek Religion, especially section III.ii.1 (Harvard University Press)
  • Arthur Bernard Cook, Zeus: A Study in Ancient Religion, (3 volume set), (1914 – 1925). New York, Bibilo & Tannen: 1964.
    • Volume 1: Zeus, God of the Bright Sky, Biblo-Moser, 1 юни 1964, ISBN 0-8196-0148-9 (reprint)
    • Volume 2: Zeus, God of the Dark Sky (Thunder and Lightning), Biblo-Moser, 1 юни 1964, ISBN 0-8196-0156-X
    • Volume 3: Zeus, God of the Dark Sky (earthquakes, clouds, wind, dew, rain, meteorites)
  • Maurice Druon, The Memoirs of Zeus, 1964, Charles Scribner's and Sons. (tr. Humphrey Hare)

Външни препратки редактиране