Уикипедия

Хелга Шютц

немска писателка

Хелга Шютц (на немски: Helga Schütz) е немска писателка, автор на романи, разкази и сценарии.

Хелга Шютц
Helga Schütz
Хелга Шютц през 1993 г.
Хелга Шютц през 1993 г.
Родена2 октомври 1937 г. (87 г.)
Професияписателка
Националност Германия
Жанрроман, разказ, сценарий,
Награди„Награда Хайнрих Ман“ (1973)
„Бранденбургска литературна награда“ (1992)
Уебсайт
Хелга Шютц в Общомедия

Биография

редактиране

Хелга Шютц е родена през 1937 г. във Фалкенхайм, Германска империя (от 1945 г. – Sokołowiec, Полша). След 1944 г. – по време на Втората световна война – израства в разрушения от бомбардировките Дрезден при своите дядо и баба. Получава основното образование, преминава обучение за градинар и работи като парков озеленител.

От 1955 до 1958 г. Шютц се подготвя в „Работническо-селския факултет“ в Потсдам, а от 1958 до 1962 г. следва драматургия в „Немския висш институт по киноизкуство“ в Потсдам-Бабелсберг и завършва с диплома. От 1962 г. работи като сценарист на свободна практика в киностудиото ДЕФА – отначало предимно за документални филми.

От 1993 г. е професор по сценаристика във „Висшия институт по кино и телевизия“ в Потсдам.

От 70-те години Хелга Шютц се изявява като автор на прозаични творби, в които с поетичен и отчужден от всекидневието език пресъздава собствените си преживявания от детството и младежките години. Като писателка е силно повлияна от сценарийната техника.

Шютц е член на немския ПЕН клуб и Академията на науките и литературата в Майнц.[1]

През 2017 г. е обявена за почетен гражданин на град Потсдам.[2]

През 2018 г. е отличена от Фондация ДЕФА за цялостно творчество в областта на филмовото изкуство.

Хелга Шютц живее в Потсдам-Бабелсберг.

Библиография

редактиране

Проза

редактиране
  • Vorgeschichten oder schöne Gegend Probstein, 1971, 1972
  • Das Erdbeben bei Sangerhausen und andere Geschichten, 1972
  • Festbeleuchtung, 1974
  • Jette in Dresden, 1977
  • Julia oder Erziehung zum Chorgesang, 1980
  • Martin Luther. Eine Erzählung für den Film, 1983
  • In Annas Namen, 1986, 1999
  • Heimat süße Heimat, 1992
  • Vom Glanz der Elbe, 1995
  • Grenze zum gestrigen Tag, 2000, 2002
  • Dahlien im Sand, mein märkischer Garten, Berlin 2002
  • Knietief im Paradies, Roman, 2005
  • Sepia, Roman, 2012
  • Die Kirschendiebin, Erzählung, 2017

Сценарии

редактиране
  • 1964: Es liegt an uns
  • 1965: Lots Weib
  • 1965: Wenn du groß bist, lieber Adam
  • 1969: 7 Sätze über das Lernen
  • 1969: Auftrag für morgen
  • 1969: Seilfahrt 69
  • 1971: Stabwechsel
  • 1972: Die Nuß
  • 1973: Handschriften
  • 1973: Zum Beispiel Malen
  • 1973: Meister Maidburg in Annaberg (TV)
  • 1974: Die Schlüssel
  • 1975: Tage auf dem Lande
  • 1976: Die Leiden des jungen Werthers
  • 1978: Ursula (TV)
  • 1979: P.S.
  • 1979: Addio, piccola mia (Szenarium und Darstellerin)
  • 1981: Vivos voco – Ich rufe die Lebenden (TV)
  • 1981: „Da kommen sie und fragen“. Neun Tage aus Goethes Leben (TV)
  • 1982: Fontane, Theodor – Potsdamer Straße 134c (TV)
  • 1983: Martin Luther
  • 1984: Schauplatz der Geschichte: Dresden (TV)
  • 1984: Museen der Welt: Der Zwinger in Dresden (TV, auch Regie)
  • 1985: Bettina von Arnim geb. Schober (TV)
  • 1986: Schauplatz der Geschichte: Erfurt (TV, auch Regie)
  • 1986: Schauplatz der Geschichte: Rostock (TV, auch Regie)
  • 1988: Fallada – Letztes Kapitel
  • 1991: Stein
  • 1993: ABF-Memoiren

Награди и отличия

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ Helga Schütz bei der Akademie der Wissenschaften und der Literatur
  2. ↑ Klaus Büstrin: Den guten Geist Potsdams vermehrt, Potsdamer Neueste Nachrichten, 2018-01-27
  3. ↑ Peer Straube, Henri Kramer Erste Frau : Helga Schütz wird Ehrenbürgerin, Potsdamer Neueste Nachrichte, 2017-12-07

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хелга_Шютц&oldid=12173731“.