Хелмут Прайслер
Хелмут Прайслер (на немски: Helmut Preißler) е немски поет, преводач и автор на книги за деца.
Хелмут Прайслер Helmut Preißler | |
Роден | 16 декември 1925 г. |
---|---|
Починал | 20 декември 2010 г. Бад Зааров, Германия |
Професия | поет, преводач |
Националност | Германия |
Жанр | детска литература |
Хелмут Прайслер в Общомедия |
Житейски и творчески път
редактиранеХелмут Прайслер е роден в Котбус, в семейството на майстор-предач.
В края на Втората световна война Прайслер пребивава две години в белгийски военнопленнически лагер. След това става учител и следва в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг. Създава си име още с първата стихосбирка „Гласове на мъртвите“ (1957) – поредица от въображаеми епитафии на загинали немски войници, – повлияна от естетиката на Бертолт Брехт и вдъхновена от книгата на американския поет Едгар Ли Мастърс „Антология Спун Ривър“. Като продължение следват „Гласове на живите“ (1958) и „Гласове на потомците“ (1961), в които Прайслер прославя „новия живот“ в традициите на агитационната поезия на Ерих Вайнерт и Куба.
Любовна лирика
редактиранеНо освен като „партиен поет“ Хелмут Прайслер се откроява и като автор на съкровена любовна и интимна лирика. Сред най-значимите му книги са „Между треви и звезди“ (1963), „Щастието да е трайно“ (1971), „Моят копнеж: човекът“ (1976), „Мечтани брегове“ (1979), „Лотосови семена“ (1984), „С тебе искам да живея“ (1988), „Зелена диша Земята“ (1988). Прайслер е и съставител на антологията „Немска любовна поезия от Валтер фон дер Фогелвайде до наши дни“ (1963).
Обединена Германия
редактиранеСлед политическата промяна в Германия през 1989 г. Хелмут Прайслер е поканен в 1993 г. да участва в писателска среща, където в самокритичен план поставя въпроса: „Как да се справят писателите от ГДР с рухването на илюзията на столетието?“
Признание
редактиранеЗа творчеството си поетът е отличен с литературната награда на Министерството на културата на ГДР „Хайнрих Хайне“ (1966) и „Националната награда на ГДР“ (1971).
Библиография
редактиране- Stimmen der Toten, Gedichte, 1957
- Stimmen der Lebenden, Gedichte, 1958
- Berichte der Delegierten, Gedichte, 1959
- Stimmen aus den Brigaden, 1960
- Stimmen der Nachgeborenen, Gedichte, 1961
- Stimmen, 1962
- Zwischen Gräsern und Sternen, Gedichte, 1963
- Redet ein menschliches Wort, Gedichte, 1964
- Wege und Begegnungen, 1968
- Sommertexte, 1968
- Poesiealbum 9, 1968
- Poesiealbum 31, 1970
- Glück soll dauern, 1971
- Farbiger Traum, Gedichte, 1972
- Gedichte. 1957 – 1975, 1973
- Himmelblau und Fröhlichsein, Kinderbuch, 1973
- Dies ist mein Land, 1974
- Meine Sehnsucht: Der Mensch, 1974
- Erträumte Ufer, 1979
- Da sagte Fips, Kinderbuch, 1979
- Träume und Taten, 1980
- Cuba, 1981
- Mein erstes Leben, 1983
- Lotoskerne, 1984
- Ausgewählte Gedichte, 1985
- Der Traum im Bambushaus, Kinderbuch, 1986
- Postleitzahlen-Limericks, 1986
- Ich will mit dir leben, Gedichte, 1988
- Grün atmet die Erde, Gedichte, 1988
- Wir wandern durch den Winterwald, Kinderbuch, 1989
- Durch den Tag laufen, Gedichte, Geschichten, Bilder, 1989
- Postleitzahlen-Limericks von Aachen bis Zwesten, 1993
- Gründe oder wer nicht die Kehre macht. Autobiographie 1990 – 1997, 1997
- Schmieg dich mir an, 2002
- Simpl reimt, 2002
Източници
редактиране- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно Хелмут Прайслер
- Поезия от Хелмут Прайслер, в превод на Венцеслав Константинов
- Произведения на Хелмут Прайслер в Моята библиотека