Херман Кант
Херман Кант (на немски: Hermann Kant) е германски белетрист, сред най-известните и най-значими писатели на ГДР. Книгите му са преведени на многобройни езици.
Херман Кант Hermann Kant | |
германски писател | |
Херман Кант през 1982 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Нойщрелиц, Федерална република Германия |
Националност | Германия |
Учил в | Хумболтов университет на Берлин |
Работил | белетрист |
Литература | |
Жанрове | роман, новела, разказ |
Дебютни творби | „Малко Южно море“, разкази (1962) |
Награди | Хайнрих Ман (1967) |
Уебсайт | |
Херман Кант в Общомедия |
Биография
редактиранеХерман Кант е роден на 14 юни 1926 г. в Хамбург. Израства в бедно семейство на градинар и фабрична работничка. През 1940 г. поради постоянните бомбардировки на града семейството се преселва в Пархим, където живее дядото на бъдещия писател. Тук, след като завършва гимназия, Кант се обучава за електротехник. През 1944 г. е мобилизаран във Вермахта и пратен на фронта, където скоро попада в полски плен. По време на престоя си във варшавски трудов лагер Кант взима активно участие в дейността на антифашисткия комитет, а след освобождаването си през 1949 г. постъпва в Германската единна социалистическа партия (ГЕСП).
През 1952 г. Херман Кант завършва работническия факултет в Грайфсвалд. От 1952 до 1956 г. следва немска филология в Хумболтовия университет на Берлин. До 1957 работи като научен сътрудник в университетския Институт по германистика, а от 1957 до 1959 г. е главен редактор на студентското списание tua res. После постъпва като редактор в литературното списание Нойе дойче литератур (Neue Deutsche Literatur).
През 1962 г. излиза дебютната книга на Херман Кант – сборникът с разкази „Малко Южно море“ (Ein bisschen Südsee), а през 1965 г. е публикуван романът му „Аулата“ (Die Aula), който му донася първия успех като писател[1].
Социална и политическа дейност
редактиранеСлед като получава диплома за висше образование, Херман Кант активно участва в дейността на университетската партийна организация. От 1974 до 1979 г. е член на Окръжния комитет на ГЕСП в Берлин, а от 1986 до 1989 г. – член на Централния комитет на партията. През 1981 г. е избран за депутат в Парламента на ГДР.
През 1959 г. Херман Кант влиза в Съюза на немските писатели, от 1969 г. е негов заместник-председател, а от 1978 до 1990 г. – председател (като наследник на Ана Зегерс). По време на неговото ръководство е лишен от гражданство поетът Волф Бирман, а от писателския съюз са изключени Адолф Ендлер, Щефан Хайм, Карл-Хайнц Якобс и Клаус Шлезингер. Въпреки това през 1987 г. Херман Кант подкрепя инициативата на писателите Гюнтер де Бройн и Кристоф Хайн за смекчаване на цензурата в литературата.
От 1967 до 1982 г. Кант е член на Президиума на ПЕН клуба на Германската демократична република, а от 1969 до 1992 г. – на Берлинската академия на изкуствата.
След обединението на Германия през 1990 г. Херман Кант многократно е критикуван за провежданата от него политика по време на ръководните му постове в партията и в Съюза на писателите. Обвиняван е, че дълги години е сътрудничил на Министерството на държавната сигурност на ГДР (ЩАЗИ)[2].
Херман Кант умира в Нойщрелиц през 2016 г. на 90-годишна възраст[3].
Библиография
редактиране- Ein bißchen Südsee, Erzählungen, 1962
- Die Aula, Roman, 1965
- Аулата, изд.: Народна култура, София (1968), прев. Невена Станчева
- In Stockholm, Reisebeschreibung, 1971
- Das Impressum, Roman, 1972
- Eine Übertretung, Erzählungen, 1975
- Der Aufenthalt, Roman, 1977
- Престоят, изд.: Народна култура, София (1979), прев. Вили Брюкнер
- Der dritte Nagel, Erzählungen, 1981
- Zu den Unterlagen, Publizistik (1957 – 1980), 1981
- Krönungstag, Erzählung, 1986
- Денят на коронацията, изд.: Христо Г. Данов, Пловдив (1981), прев. Федя Филкова
- Bronzezeit, Erzählungen, 1986
- Die Summe, Satire, 1987
- Abspann, Erinnerungen, 1991
- Kormoran, Roman, 1994
- Escape. Ein WORD-Spiel, 1995
- Okarina, Roman, 2002
- Kino, Roman, 2005
- Die Sache und die Sachen, Gespräch mit Irmtraud Gutschke, 2007
- Kennung, Roman, 2010
- Lebenslauf. Zweiter Absatz, 2011
- Ein strenges Spiel, 2015
Награди и отличия
редактиране- 1962: Награда Хайнрих Хайне на ГДР
- 1963: Literaturpreis des Freier Deutscher Gewerkschaftsbund
- 1967: Награда Хайнрих Ман
- 1973: Национална награда на ГДР
- 1976: Vaterländischer Verdienstorden in Silber
- 1978: Почетно звание Герой на труда
- 1980: Почетен доктор на Университета в Грайфсвалд
- 1983: Национална награда на ГДР
- 1986: Vaterländischer Verdienstorden in Gold
- 1986: Orden der Völkerfreundschaft des Obersten Sowjets der UdSSR
- 1987: Награда Гьоте на град Берлин
Бележки
редактиране- ↑ Hermann Wiegmann: Die deutsche Literatur des 20. Jahrhunderts Würzburg 2005, S. 336
- ↑ Cornelia Geißler: Liebe zur Vielwörterei. Архив на оригинала от 2015-06-07 в Wayback Machine. In: Berliner Zeitung 14. Juni 2006
- ↑ Hermann Kant ist tot. In: Neues Deutschland 14. August 2016
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно Херман Кант
- ((de)) Биографични данни за Херман Кант в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Херман Кант в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Херман Кант в Немската дигитална библиотека Архив на оригинала от 2017-10-26 в Wayback Machine.
- ((de)) Херман Кант в Die LYRIKwelt
- ((de)) Херман Кант в Personensuche
- ((en)) Херман Кант в Internet Movie Database