Отваря главното меню

Херман Кант (на немски: Hermann Kant) е германски белетрист, сред най-известните и най-значими писатели на ГДР. Книгите му са преведени на многобройни езици.

Херман Кант
Hermann Kant
Херман Кант през 1987 г.
Херман Кант през 1987 г.
Роден 14 юни 1926[1]
Починал 14 август 2016[2] (90 г.)
Професия белетрист
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, новела, разказ
Дебютни творби „Малко Южно море“, разкази (1962)
Награди Хайнрих Ман (1967)
Уебсайт
Херман Кант в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Херман Кант е роден на 14 юни 1926 г. в Хамбург. Израства в бедно семейство на градинар и фабрична работничка. През 1940 г. поради постоянните бомбардировки на града семейството се преселва в Пархим, където живее дядото на бъдещия писател. Тук, след като завършва гимназия, Кант се обучава за електротехник. През 1944 г. е мобилизаран във Вермахта и пратен на фронта, където скоро попада в полски плен. По време на престоя си във варшавски трудов лагер Кант взима активно участие в дейността на антифашисткия комитет, а след освобождаването си през 1949 г. постъпва в Германската единна социалистическа партия (ГЕСП).

През 1952 г. Херман Кант завършва работническия факултет в Грайфсвалд. От 1952 до 1956 г. следва немска филология в Хумболтовия университет на Берлин. До 1957 работи като научен сътрудник в университетския Институт по германистика, а от 1957 до 1959 г. е главен редактор на студентското списание tua res. После постъпва като редактор в литературното списание Нойе дойче литератур (Neue Deutsche Literatur).

През 1962 г. излиза дебютната книга на Херман Кант – сборникът с разкази „Малко Южно море“ (Ein bisschen Südsee), а през 1965 г. е публикуван романът му „Аулата“ (Die Aula), който му донася първия успех като писател[3].

Социална и политическа дейностРедактиране

След като получава диплома за висше образование, Херман Кант активно участва в дейността на университетската партийна организация. От 1974 до 1979 г. е член на Окръжния комитет на ГЕСП в Берлин, а от 1986 до 1989 г. – член на Централния комитет на партията. През 1981 г. е избран за депутат в Парламента на ГДР.

През 1959 г. Херман Кант влиза в Съюза на немските писатели, от 1969 г. е негов заместник-председател, а от 1978 до 1990 г. – председател (като наследник на Ана Зегерс). По време на неговото ръководство е лишен от гражданство поетът Волф Бирман, а от писателския съюз са изключени Адолф Ендлер, Щефан Хайм, Карл-Хайнц Якобс и Клаус Шлезингер. Въпреки това през 1987 г. Херман Кант подкрепя инициативата на писателите Гюнтер де Бройн и Кристоф Хайн за смекчаване на цензурата в литературата.

От 1967 до 1982 г. Кант е член на Президиума на ПЕН-клуба на Германската демократична република, а от 1969 до 1992 г. – на Берлинската академия на изкуствата.

След обединението на Германия през 1990 г. Херман Кант многократно е критикуван за провежданата от него политика по време на ръководните му постове в партията и в Съюза на писателите. Обвиняван е, че дълги години е сътрудничил на Министерството на държавната сигурност на ГДР (ЩАЗИ)[4].

Херман Кант умира в Нойщрелиц през 2016 г. на 90-годишна възраст[5].

БиблиографияРедактиране

  • Ein bißchen Südsee, Erzählungen, 1962
  • Die Aula, Roman, 1965
Аулата, изд.: Народна култура, София (1968), прев. Невена Станчева
  • In Stockholm, Reisebeschreibung, 1971
  • Das Impressum, Roman, 1972
  • Eine Übertretung, Erzählungen, 1975
  • Der Aufenthalt, Roman, 1977
Престоят, изд.: Народна култура, София (1979), прев. Вили Брюкнер
  • Der dritte Nagel, Erzählungen, 1981
  • Zu den Unterlagen, Publizistik (1957 – 1980), 1981
  • Krönungstag, Erzählung, 1986
Денят на коронацията, изд.: Христо Г. Данов, Пловдив (1981), прев. Федя Филкова
  • Bronzezeit, Erzählungen, 1986
  • Die Summe, Satire, 1987
  • Abspann, Erinnerungen, 1991
  • Kormoran, Roman, 1994
  • Escape. Ein WORD-Spiel, 1995
  • Okarina, Roman, 2002
  • Kino, Roman, 2005
  • Die Sache und die Sachen, Gespräch mit Irmtraud Gutschke, 2007
  • Kennung, Roman, 2010
  • Lebenslauf. Zweiter Absatz, 2011
  • Ein strenges Spiel, 2015

Награди и отличияРедактиране

 
Hermann Kant (1982)

БележкиРедактиране

  1. Колективен нормативен архив, Посетен на 9 април 2014.
  2. www.neues-deutschland.de.
  3. Hermann Wiegmann: Die deutsche Literatur des 20. Jahrhunderts Würzburg 2005, S. 336
  4. Cornelia Geißler: Liebe zur Vielwörterei. In: Berliner Zeitung 14. Juni 2006
  5. Hermann Kant ist tot. In: Neues Deutschland 14. August 2016

Външни препраткиРедактиране