Херман Фегелайн

Херман Фегелайн (на немски: Hermann Fegelein) е германски групенфюрер, високопоставен член на Вафен-СС.

Херман Фегелайн
германски офицер от СС
Фегелайн през юни 1942 г.
Звание	групенфюрер
Години на служба	1925 – 1945
Служи на	Ваймарска република Нацистка Германия
Род войски	Райхсвер СС
Военно формирование	Вафен-СС
Командвания	8-а СС кавалерийска дивизия Флориан Гайер
Битки/войни	Втора световна война
Награди	Рицарски кръст Железен кръст
Дата и място на раждане	30 октомври 1906 г. Ансбах, Германска империя
Дата и място на смърт	28 април 1945 г. Берлин, Нацистка Германия
Херман Фегелайн в Общомедия

Биография

Фегелайн е роден в Ансбах, Бавария, в семейството на пенсионирания оберлейтенант Ханс Фегелайн. Като момче, работещо в конната база на баща си в Мюнхен, той става опитен ездач и участва в скокове. През този период се запознава с Кристиан Вебер, който е един от първите членове на нацистката партия. Вебер по-късно помага за влизането на Фегелайн в Шуцщафел (СС).

През 1925 г., след като учи в Мюнхенския университет в течение на 2 години, Фегелайн се присъединява към Reiter-Regiment 17. На 20 април 1927 г. той се присъединява към баварската държавна полиция в Мюнхен като кадет офицер. През 1929 г. напуска полицейската служба, когато е заловен да краде изпитни решения от кабинета на преподавателския надзорен орган. Официалното съобщение по онова време е, че той напуска по „семейни причини“. Фегелайн по-късно заявява, че е напуснал полицията „за своя сметка“, за да служи по-добре на нацистката партия и СС. В Мюнхен Фегелайн влиза в контакт с националсоциализма и СС. Баща му прави института си на разположение на СС като място за срещи, а учебните заведения и коне са използвани от конните единици на Щурмабтайлунг (СА) и СС.

Фегелайн се присъединява към нацистката партия (с номер на членство 1 200 158) и СА през 1930 г. Прехвърля се в СС на 10 април 1933 г., с членство 66 680. Работи е като инструктор в Reitinstitut Fegelein и става лидер на SS-Reitersturm, конна спортна група на СС. До средата на 1930-те години той поема администрацията на института от баща си. Повишен в СС-Оберщурмфюрер на 20 април 1934 г. и на СС-Хоптщурмфюрер на 9 ноември 1934 г. От ноември 1935 г. Фегелайн ръководи подготовката на курсове и съоръжения за конен спорт за Берлинските олимпийски игри. Той се опитва да изкара конен отбор, но не успява да надделее над силната конкуренция на кавалерийското училище в Хановер, което спечелва всички златни медали на конниците.

През септември 1939 г., след нахлуването на Полша, Фегелайн командва Totenkopf Reiterstandarte. Те са гарнизон във Варшава до декември. През май и юни 1940 г. участва в битката при Белгия и Франция като член на SS-Verfügungstruppe (по-късно преименуван на Вафен-СС). Части под командването му на Източния фронт през 1941 г. са отговорни за смъртта на над 17 000 цивилни граждани по време на наказателната операция „Припятски блата“ в Белоруска ССР. Като командир на 8-а кавалерийска дивизия Флориан Гайер през 1943 г. той участва в операции срещу партизани, както и в отбранителни операции срещу Червената армия, за които е награден с бронзовата бойна звезда.

След сериозно раняване през септември 1943 г. Фегелайн е преназначен от Хайнрих Химлер към персонала на щаба на Адолф Хитлер като негов служител за връзка и представител на СС. Фегелайн присъства на неуспешния опит за атентат срещу Хитлер на 20 юли 1944 г. Той е на служба във Фюрербункер в Берлин през последните месеци на войната и е застрелян за дезертиране на 28 април 1945 г., два дни преди самоубийството на Хитлер. Фегелайн е опортюнист, на когото Химлер дава най-добрите задачи и бързи промоции. Историците Уилям Ширер и Ян Кершо го характеризират като циничен и недостоен. Алберт Шпеер го нарича „един от най-отвратителните хора в кръга на Хитлер“.

Литература

• Antony, Beevor. Berlin: The Downfall 1945. London, Penguin Books, 2002. ISBN 0-670-88695-5. (на английски)
• Berger, Florian. Mit Eichenlaub und Schwertern. Die höchstdekorierten Soldaten des Zweiten Weltkrieges. Wien, Austria, Berger, 1999. ISBN 3-9501307-0-5. (на немски)
• The Hitler Book: The Secret Dossier Prepared for Stalin. New York, Public Affairs, 2005.
• Eberle, Henrik, Uhl, Matthias. Das Buch Hitler: Geheimdossier des NKWD für Josef W. Stalin, zusammengestellt aufgrund der Verhörprotokolle des Persönlichen Adjutanten Hitlers, Otto Günsche und des Kammerdieners Heinz Linge, Moskau 1948/49. Bergisch Gladbach, Germany, Bastei Lübbe, 2011. ISBN 978-3-404-64219-9. (на немски)
• Fellgiebel, Walther-Peer. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes, 1939 – 1945: Die Inhaber der höchsten Auszeichnung des Zweiten Weltkrieges aller Wehrmachtteile. Friedberg, Germany, Podzun-Pallas, 2000, [1986]. ISBN 978-3-7909-0284-6. (на немски)
• Fest, Joachim C. Inside Hitler's Bunker: The Last Days of the Third Reich. New York, Picador, 2002. ISBN 978-0-312-42392-6.
• Fest, Joachim C. Die unbeantwortbaren Fragen: Notizen über Gespräche mit Albert Speer zwischen Ende 1966 und 1981. Hamburg, Rowohlt, 2006. ISBN 978-3-499-62159-8. (на немски)
• Görtemaker, Heike B. Eva Braun: Life with Hitler. New York, Alfred A. Knopf, 2011. ISBN 978-0-307-59582-9.
• Jaeger, Hans-Eckart. Als Hitlers Schwager das Spring-Derby gewann // Hamburger Abendblatt online, 18 май 2004. Архивиран от оригинала на 18 август 2010. Посетен на 8 юли 2015. (на немски)
• Joachimsthaler, Anton. The Last Days of Hitler: The Legends, the Evidence, the Truth. London, Brockhampton Press, 1999, [1995]. ISBN 978-1-86019-902-8.
• Junge, Traudl. Until the Final Hour: Hitler's Last Secretary. New York, Arcade, 2004. ISBN 978-1-55970-728-2.
• Kershaw, Ian. Hitler: A Biography. New York, W. W. Norton & Company, 2008. ISBN 978-0-393-06757-6.
• Krüger, Arnd, Scharenberg, Swantje. Zeiten für Helden – Zeiten für Berühmtheiten im Sport. Münster, Germany, LIT Verlag, 2014. ISBN 978-3-643-12498-2. (на немски)
• Longerich, Peter. Holocaust: The Nazi Persecution and Murder of the Jews. Oxford; New York, Oxford University Press, 2010. ISBN 978-0-19-280436-5.
• Miller, Michael. Leaders of the SS and German Police, Vol. 1. San Jose, CA, R. James Bender, 2006. ISBN 978-93-297-0037-2.
• Misch, Rochus. Hitler's Last Witness: The Memoirs of Hitler's Bodyguard. Barnsley, Frontline Books, 2014. ISBN 978-1-84832-749-8.
• O'Donnell, James P. The Bunker: The History of the Reich Chancellery Group. Boston, Houghton Mifflin, 1978. ISBN 978-0-395-25719-7.
• Patzwall, Klaus D., Scherzer, Veit. Das Deutsche Kreuz 1941 – 1945 Geschichte und Inhaber Band II. Norderstedt, Germany, Patzwall, 2001. ISBN 3-931533-45-X. (на немски)
• Pieper, Henning. Fegelein's Horsemen and Genocidal Warfare: The SS Cavalry Brigade in the Soviet Union. Houndmills, Basingstoke, Hampshire, Palgrave Macmillan, 2015. ISBN 978-1-137-45631-1.
• Scherzer, Veit. Ritterkreuzträger 1939 – 1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives. Jena, Germany, Scherzers Militaer-Verlag, 2007. ISBN 978-3-938845-17-2. (на немски)
• Shirer, William L. The Rise and Fall of the Third Reich. New York, Simon & Schuster, 1960. ISBN 978-0-671-62420-0.
• Simon, Ralf. Interview With Hitler's Bodyguard: The Secrets of Hitler's Last Living Aide // Der Spiegel. Hamburg, Germany, SPIEGEL-Verlag, 30 юли 2007. Посетен на 10 септември 2012.
• Stockert, Peter. Die Eichenlaubträger 1939 – 1945 Band 2. 4th. Bad Friedrichshall, Germany, Friedrichshaller Rundblick, 2012, [1997]. ISBN 978-3-9802222-9-7. (на немски)
• Thomas, Franz. Die Eichenlaubträger 1939 – 1945 Band 1: A–K. Osnabrück, Germany, Biblio-Verlag, 1997. ISBN 978-3-7648-2299-6. (на немски)
• Vinogradov, V. K. Hitler's Death: Russia's Last Great Secret from the Files of the KGB. London, UK, Chaucer Press, 2005. ISBN 978-1-904449-13-3.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hermann Fegelein в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​