Херман фон Нойенар Млади

Херман фон Нойенар Млади (на немски: Hermann von Neuenahr (Nuenar, a Nvenar, de Nova Aquila) der Jüngere; * (1514)/ 28 октомври 1520 вероятно в Мьорс; † 4 декември 1578 в Бедбург) е граф на Нойенар (1552 – 1578) и графство Мьорс (1552 – 1578), господар на Бедбург (Бедбур), Рьозберг, Крефелд, от 1555 до 1570 г. също регент на графство Лимбург и като опекун управител (Verweser) на наследствения фогтай Кьолн (1555 – 1570). Той е немски хуманистически образован държавник и помагач на реформацията на Долен Рейн.

Херман фон Нойенар Млади
граф на Нойенар
Grafherm1.jpg
Статуя на граф Херман фон Нойенар и Мьорс, до главния портал на „Старата църква“ в Крефелд
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Баща Вилхелм II фон Нойенар-Лимбург-Бедбург
Майка Анна фон Вид-Мьорс
Брак Магдалена фон Насау-Диленбург
Херман фон Нойенар Млади в Общомедия
Герб на графовете на Нойенар
Герб на графовете на Мьорс
Дворец Бедбург
Графството Мьорс (1633)

Той е син на граф Вилхелм II фон Нойенар-Лимбург-Бедбург († 1552) и съпругата му Анна фон Вид-Мьорс († сл. 1528), господарка на Родемахерн (Родемак), наследничка на графство Мьорс, единствена дъщеря на Вилхелм III фон Рункел († 1526), граф на Вид-Изенбург, Мьорс, и графиня Маргарета фон Мьорс цу Мьорс († 1515).

Херман фон Нойенар не успява да получи наследството си в Графство Нойенар, но управлява успешно графството Мьорс. Той знае френски и латински.

Въпреки че е привърженик на протестнрството Херман фон Нойенар има добра връзка с императорите Карл V, който през 1554 г. му дава митата на Маас, и с Фердинанд I. Император Максимилиан II номинира Херман фон Нойенар 1566 г. на императорски съветник. Като наследствен наследствен дворцов майстер в Курфюрство Кьолн и дългогодишен управител на наследствения фогтай в Кьолн той има голямо влияние.

През 1534 г. император Карл V (1500 – 1558) планува неуспешно да ожени Херман фон Нойенар с императорската племенница Кристина Датска (1521 – 1590), вдовица на херцог Франческо II Сфорца (1495 – 1535) от Милано.[1]

Херман фон Нойенар се жени на 16 юли 1538 г. за графиня Магдалена фон Насау-Диленбург (* 6 октомври 1522; † 18 август 1567), полусестра на Вилхелм Орански, дъщеря на граф Вилхелм „Богатия“ фон Насау-Диленбург (1487 – 1559) и първата му съпруга Валбурга д' Егмонт (1490 – 1529), дъщеря на Ян III от Егмонт.[2] Бракът е бездетен.[3][4]

След 1555 г. Херман фон Нойенар взема при себе си Амалия (1539 – 1602), по-късна курфюрстка на Пфалц, Магдалена (1550 – 1626), по-късна графиня на Текленбург, и Адолф (* ок. 1554; † 1589), децата на починалия си братовчед (2.град) граф Гумпрехт II фон Нойенар и Лимбург († 1555), при себе си в двореца в Мьорс и става техен опекун. До пълнолетието на племенника му Адолф 1570 г. той поема регентството в графство Лимбург и управлява вместо него Кьолнския наследствен фогтай.

Негова наследничка 1578 г. е сестра му Анна Валбурга фон Нойенар-Бедбур (* 1522; † 25 май 1600), омъжена на 29 януари 1546 г. за Филип IV де Монморанси-Нивел, граф на Хорн и Алтена (1518/1526 – 5 юни 1568, екзекутиран в Брюксел), и пр. 4 юли 1575 г. за граф Адолф фон Нойенар, бургграф на Кьолн (1554 – 1589).

ЛитератураРедактиране

  • Hugo Altmann: Neuenahr, Grafen von. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 106 – 108
  • Hermann Keussen: Geschichte der Stadt und Herrlichkeit Crefeld mit steter Bezugnahme auf die Geschichte der Grafschaft Moers. J. B. Klein, Krefeld 1865, bes. S. 301 – 313 und 316 (Google-Books)
  • Max Lossen: Neuenahr, Hermann der Jüngere Graf von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 23, Duncker & Humblot, Leipzig 1886, S. 486 – 488.
  • Carl Hirschberg: Hermann. In: Geschichte der Grafschaft Moers. August Steiger, Moers 1892, S. 76 – 89 (Digitalisat der Universitäts- und Landesbibliothek Düsseldorf)
  • Hugo Altmann: Neuenahr, Hermann d. J. v. N. und Moers. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 109
  • J. F. Gerhard Goeters: Ein Brief des Grafen Hermann von Neuenahr an den lutherischen Theologen Matthias Flacius Illyricus. In: Monatshefte für evangelische Kirchengeschichte des Rheinlandes 9 (1960), S. 54 – 58
  • Heiner Faulenbach: Hermann von Neuenahr (1520 – 1578). In: Rheinische Lebensbilder. 8 (1980), S. 105 – 111
  • Thomas B. Becker: Moers im Zeitalter der Reformation (1500 – 1600). In: Margret Wensky: Moers. Die Geschichte einer Stadt von der Frühzeit bis zur Gegenwart, Bd. I Von der Frühzeit bis zum Ende der oranischen Zeit (bis 1702). Böhlau, Köln / Weimar / Wien 2000, S. 159 – 269
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 72.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafel 141.

ИзточнициРедактиране

  1. Akten über eine projektierte Vermählung des Grafen Hermann von Nuenar (Neuenahr) mit Herzogin Christine, Witwe des Herzogs Franz Sforza von Mailand, 1534 – 1538; Österreichisches Staatsarchiv Wien (Haus-, Hof- und Staatsarchiv, Habsburgisch-Lothringisches Hausarchiv, Familienakten 20 – 5). Christinas erster, kränklicher und wesentlich älterer Mann Francesco II. Sforza starb erst 1535.
  2. Nassau 8, genealogy.euweb.cz
  3. Hermann, Graf von Neuenahr & Mörs, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  4. Hermann Graf v.Neuenahr u. Mörs Herr v.Bedbur, ww-person.com

Външни препраткиРедактиране