Мила Родино
Мила Родино е национален химн на България от 1964 г. Основа на музиката и текста е песента Горда Стара планина, написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път – през 1990 г.[2]
| Мила Родино | |
|---|---|
Национален химн на България |
|
 Музика и текст на химна |
|
| Текст | Цветан Радославов[1], 1885 |
| Музика | Цветан Радославов, 1885 |
| Приет | 1964 |
|
|
|
|
|
|
| Мила Родино в Общомедия | |
Настояща версия на химнаРедактиране
- Горда Стара планина,
- до ней Дунава синей,
- слънце Тракия огрява,
- над Пирина пламеней.
- Припев:
- Мила Родино,
- ти си земен рай,
- твойта хубост, твойта прелест,
- ах, те нямат край.[1]
Други варианти на текстаРедактиране
- Първоначален текст от Цветан Радославов
- Горда Стара планина,
- до ней север се синей.
- Слънце Витош позлатява,
- към Цариград се белей.
- Припев:
- Мила Родино,
- ти си земен рай,
- твойта хубост, твойта прелест,
- ах, те нямат край.
- Хайде братя българи,
- към Балкана да вървим.
- Там се готви бой юнашки,
- за свобода, правдини.[3]
При приемането на песента като химн на България през 1964 г. последният куплет е премахнат и са добавени други два куплета, които след 1990 г. отпадат:
- Паднаха борци безчет
- за народа наш любим,
- Майко, дай ни мъжка сила
- пътя им да продължим
- Дружно братя българи,
- с нас Москва е в мир и бой,
- партия велика води,
- нашият победен строй.[1]
Спорове относно „Мила Родино“Редактиране
Песента неведнъж е била критикувана, както поради произхода на мелодията, така и поради политическите промени в текста.
Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино“ за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите. Петко Стайнов е освободен от комисията и „Мила Родино“ става национален химн. Акад. Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като уточнява, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са заимствани от други народи и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Добри Христов е и автор на първоначалния аранжимент на песента за еднороден хор.[4] Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.
След 10 ноември 1989 г. на VII Велико Народно събрание са направени различни предложения за национален химн, включително и Шуми Марица, но окончателно се налага „Мила Родино“.[2]
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б в България 20 век: Алманах, 1999. Панайотов, Филип.
- ↑ а б От „Горда Стара планина“ до „Мила Родино“. Afish.bg.
- ↑ История на българските символи; Част трета. Българският химн
- ↑ От Свищов е и авторът на българския химн
Външни препраткиРедактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Мила Родино
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Мила Родино- Сваляне като mp3 файл от сайта на българския парламент
