Тази статия е за никейския учен. За атинския тиран вижте Хипарх (тиран).

Хипарх Никейски (на старогръцки: Ἳππαρχος) е древногръцки астроном, географ и математик от II век пр.н.е., често сочен като най-великия античен астроном. За главна негова заслуга се счита, че внася в гръцките геометрически модели за движенията на небесните тела предсказателната точност на астрономите от Древен Вавилон. Хипарх прави и първото систематично (макар и неточно) определяне на звездната величина.

Хипарх Никейски
Ἳππαρχος
древногръцки астроном
Роден
около 190 г. пр.н.е.
Починал
около 120 г. пр.н.е. (70 г.)
вероятно о. Родос, Гърция
Научна дейност
ОбластАстрономия, математика, география
Хипарх Никейски в Общомедия

Биография редактиране

Хипарх е роден около 190 г. пр.н.е. в Никея (днес Изник, Турция). Голяма част от живота си работи на остров Родос, където вероятно и умира. Предполага се, че е бил в контакти с астрономи от Александрия и Вавилон, но е неизвестно, дали е посещавал техните научни центрове лично.

Относно Хипарх основен източник е трудът на ПтолемейАлмагест“. Птолемей оставя следната характеристика за Хипарх: „трудолюбив мъж и поклонник на истината“. От собствените съчинения на Хипарх до нас е достигнало само едно — критически коментар на популярната астрономическа поема „Небесни явления“ на Арат от Соли.