Хипаций (консул 359 г.)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Хипаций.
Флавий Хипаций (на латински: Flavius Hypatius) e политик на Римската империя през IV век и брат на съпругата на император Констанций II.
| Хипаций | |
| римски политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Евсевий |
Произход и кариера редактиране
Произлиза вероятно от Солун в римската провинция Македония. Син е на генерал Флавий Евсебий (консул 347 г.). Брат е на Евсевий и на Евсевия, която се омъжва през зимата 352/353 г. за император Констанций II. Сестра му има голямо влияние върху императора и помага в кариерата на братята си след нейната сватба.
През 359 г. той е консул заедно с брат си Евсевий. През февруари 363 г. е вероятно управител на град Рим (лат. vicarius urbis Romae).[1] В източниците е споменат едва през 371 г. по времето на император Валент, когато в Антиохия е обвинен с брат си в планове да свалят императора. Макар че нямат доказателства те са осъдени на парична глоба и изгонване. Скоро след това те се връщат обратно и получават парите си обратно.[2][3]
През 378 – 379 г. Хипаций е градски префект (praefectus urbi Romae), което му носи титлата vir illustris. При неговото въвеждане в служба в Антиохия през август 378, малко след загубата на битката при Адрианопол, се държат речи в негова чест (Panegyriken), между тях една от прочутия антиохски ретор Либаний, която е още запазена.[4] През 381 г. той посещава Константинопол и се връща в Рим, когато става преториански префект за Италия и Илирия (praefectus praetorio „Italiae et Illyrici“) през 382 – 383 г. по времето на император Грациан.
Хипаций е вероятно християнин, както се вижда от запазеното до него писмо от владиката Григорий Богослов.[5] Вероятно Хипаций се запознава лично с Амиан Марцелин, когато той отива през 380 г. в Рим.
Литература редактиране
- Arnold Hugh Martin Jones, John Robert Martindale, John Morris: Flavius Hypatius 4. In: The Prosopography of the Later Roman Empire (PLRE). Band 1, Cambridge University Press, Cambridge 1971, ISBN 0-521-07233-6, S. 448 – 449. (Online-Version)
- Adolf Lippold: Hypatios 2. In: Der Kleine Pauly (KlP). Band 2, Stuttgart 1967, Sp. 1273.
- Otto Seeck: Hypatius 3. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band IX,1, Stuttgart 1914, Sp. 249.
- Werner Portmann: Flavius Hypatius. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 5, Metzler, Stuttgart 1998, ISBN 3-476-01475-4, Sp. 800.
Източници редактиране
- ↑ PLRE, Bd. 1, S. 448; Portmann, in: DNP, Bd. 5, Sp. 800; Codex Theodosianus, 3,5,8.
- ↑ Амиан Марцелин, 29,2,9 – 16.
- ↑ Амиан Марцелин, XXIX. 2.9 – 11.: „он [Гелиодор] донес на братьев Евсевия и Гипатия, блистательно отправлявших вместе консульский сан, родственников императора Констанция по первому его браку, будто они стремятся к верховной власти, строят планы относительно ее достижения и предприняли некоторые действия в этом направлении; …прибавлял, будто у Евсевия имеется даже наготове императорское облачение. С жадностью ухватился за это свирепый и жестокий государь… Он приказал привести всех, на кого указывал с полной свободой обвинитель, освобожденный от действия законов, и распорядился начать следствие. Долго пытались выяснить истину заключением и узами. Тот негодяй [Гелиодор] стоял на своем в своих коварных хитросплетениях; но и тяжелые пытки не могли вынудить признания, и было совершенно ясно, что эти люди далеки от подобного рода преступлений. И однако клеветник пользовался по-прежнему почтением, а те люди были наказаны штрафом и изгнанием. Вскоре, впрочем, они были возвращены с возмещением штрафа и сохранением прежних санов и почетных отличий“.
- ↑ Либаний, Rede 1,179 – 181; Codex Theodosianus 11,36,26.
- ↑ Григорий Богослов, Briefe 96.