Офталмология

(пренасочване от Очни болести)

Офталмологията е специалност в медицината, която се занимава със симптоматиката, проблемите на зрителния апарат, болестите, включително на зрителния анализатор като част от зрителния апарат, с тяхното диагностициране и лечението им. Зрителният апарат е свързан с рецепторната функция на мозъка, с когницията и дори мисленето, като зрителният анализатор има когнитивна функция при развитието на хората (офталмология като част от хуманната медицина), гръбначните животни (ветеринарна медицина) и е наличен при други организми, като напр. насекоми и т.н. При човека, според изследвания, към 80% от сетивната информация, предимно текстовата и на изображенията или от видеата, се усвоява и осигурява само от зрението.

Очен преглед

Физиологично и във функционално отношение зрителният анализатор се състои от периферен отдел (орган око), проводников (зрителни пътища) и централен отдел (корово представителство в главния мозък). Думата офталмология има гръцки произход: от „ὀφθαλμός“ – „око“ и „λόγος“ – „слово, знание“, означавайки „наука за очите“.

Във ветеринарната медицина, офталмологията като дисциплината има приложение и към зрителния апарат и очите на гръбначните животни, като според някои любители на животните тук разликите в сравнение със зрителния апарат при човека са “действително учудващо малко“. Тези разлики стават ясни най-вече при съпоставянето на анатомията и физиологията на очите при човека и животните.

Медицинските специалисти, работещи в сферата на опазване на очното здраве при хората се наричат 'офталмолози, а ветеринарите с интерес към офталмологията могат да прилагат своите знания при лечените на очни заболявания при животните.

Лекарите офталмолози имат за задача да изучават, разпознават, лекуват симптомите и прилагат профилактика на заболяванията на зрителния апарат и зрителния анализатор. Морфофункционалните изменения в зрителния апарат са от интерес за офталмологичната физиология.

Според лечителите ползващи ирисова диагностика, знанията за очния окуляр и зениците, могат да допринесат за диагностициране на заболявания в други области на медицината като вътрешни болести и дори ендокринология, това обаче не е научно доказано и не се практикува в хипократовата медицина. Също така според някои лечители и офталмолози със склонност към алтернативната медицина специалността е по този начин свързана и с други тесни медицински специалисти.

Методи на изследване в офталмологията

редактиране

Методите на работа на очния лекар имат за цел да разпознаят заболяването с най-висока точност за да се постигне ясна диагностика. Това е най-важната предпоставка за ефективна терапия и лечение в офталмологията.

 
Цветна схема за изследване на смущения в цветното зрение, О. Ишихара

Здравето или други "състояния" на зрителния апарат и на зритрлния анализатор се установява с различни офталмологични диагностични изследвания (които могат да бъдат разглеждани като обективни или субективни):

Още:

Офталмологията е медицинска дисциплина силно зависеща от медицинската апаратура, като това спомага, но само по себе си не винаги е достатъчно за добрите резултати. Очният лекар трябва добре да се ориентира в оплакванията, които водят пациента при него. Добрата диагностика или анамнеза води до точни резултати.

Очни заболявания

редактиране

Разглеждат се на сегментен анатомичен принцип, т.е. заболяваяния на очни придатъци, органа око, зрителни пътища и т.н. Носенето на очила не е болест, а само подпомагане на зрението чрез необходимите лещи за очила или по-усъвршенствана необходима оптика. Задачата на очния лекар е не толкова да лекува оптичните аномалии при зрителния анализатор, а да ги коригира с очила, контактни лещи или когато е необходимо с есхимерен лазер.

Заболявания на очните придатъци

редактиране
  • Заболяванията на слъзния апарат са най-често от възпалително естество. В съвременния свят често се среща състоянието Сухо око, пряко свързано с интензивната употреба на персонални компютри. Изразява се в усещане за дразнене, парене, сухота и се дължи на по-лошо овлажняване и изсъхване на лигавицата на окото (конюнктива) и очната роговица.
  • Болестите на конюнктивата са най-честите очни заболявания (до 40% от общата очна патология в кабинетите се пада на конюнктивитите). Те варират много по тежест на проява и отговор на лечението, но обикновено са лечими и са с добра прогноза за зрението. Внимание изискват алергичните и епидемичните конюнктивити, както и някои туморни заболявания.
  • Очницата (очната орбита) се отнася към очните придатъци. Заболяванията на орбитата са разнообразни и изискват особено внимание, тъй като могат да се дължат на екстензия (разпространение) на друго заболяване. Те често изискват спешна системна терапия или продължително проследяване.

Заболявания на органа око

редактиране
 
  • Очната роговица е нежна тъкан с много особености. Болестите, които я засягат са от възпалително, дегенеративно и травматично естество и всички сериозно увреждат зрението. Това се дължи на факта, че роговицат е първият елемент на оптичната система на здравото око. При необратима увреда на роговицата тя може да бъде подменена със здрава тъкан от трупен донор – трансплантация. Това се извършва с операция, наречена Кератопластика. Тази операция е една от най-успешните трансплантационни операции в медицината, тъй като роговицата не се кръвоснабдява директно и така организмът по-трудно може да отхвърли трансплантата.
  • Склерата заедно с роговицата оформят външната обвивка на очната ябълка (corneosclera). Заболяванията на склерата най-често са възпалителни (склерити) и нерядко са белег на общо заболяване (ставни възпаления, колагеноза и др.)
  • Увеята (ирис, цилиарното тяло и хориоидея) е втората обвивка на човешкото око. Тя е натоварена с кръвоснабдяването на очните тъкани и производството на вътреочните течности. Най-често болестите на увеята са възпалителни – увеити с локален или общ произход. Увеитите могат да се проявят само със субективно усещане за плуващи мътнини пред иначе спокойни очи.

Заболявания зрителния нерв

редактиране
  • Най-честото заболяване на зрителния нерв е глаукомата. Основен патологичен механизъм за развитието на тази невропатия е високото вътреочно налягане и лечението е насочено точно към овладяване на този показател. Глаукомата е хронично заболяване с много висока честота и е сред основните причини за слепота.
  • Възпаленията на зрителния нерв могат да бъдат изолирани (засягащи само нерва) или в контекста на друго неврологично заболяване. При поставяне на диагноза неврит е правилно да се потърси друго заболяване от общ характер, като например множествена склероза.

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  • Маждракова-Чалманова И. (ред.), Учебник по очни болести // Болид, 2008, 352 стр.
  • Basic and Clinical Scinence Course, American Academy of Ophthalmology, years 2005 – 2018