Хисарлъка (крепост)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хисарлъка.

Хисарлъка е късноантична и средновековна крепост. Намира се на най-високата равнинна част на хълма „Хисарлъка“, издигащ се на 2 km югоизточно от Кюстендил. Тя е архитектурно-строителен паметник на културата с категория „национално значение“ (ДВ, бр. 77 / 1968 г.).

крепост Хисарлъка
Hisarlyka3.JPG
Местоположение
Map of Kyustendil.png
42.2757° с. ш. 22.6918° и. д.
крепост Хисарлъка
Местонахождение в Кюстендил
Страна  България
Област Област Кюстендил
Археология
Вид Крепост
Период IV-XV век
Епоха Късна античностСредновековие
крепост Хисарлъка в Общомедия

ИсторияРедактиране

Крепостта е изградена в края на 4 – началото на 5 век. Поправяна през 6 в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през 15 век.

АрхитектураРедактиране

Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, удължен в посока югоизток-северозапад, със средни размери 117/175 m и укрепена площ приблизително 21,17 дка. Североизточната част е силно стеснена и удължена. Формата на укрепената площ, местоположението на укрепителните съоръжения не са съобразени с класическите принципи на фортификация. Те следват конфигурацията на терена. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули; две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната стена, близо до главния път. Първоначалното ѝ устройство е на двукрила врата, впоследствие е преустроена в спускаща, а по-късно стеснена и затворена изобщо. Всички потерни за пешеходци са в непосредствена близост до кули, които ги охраняват. Те са с малка ширина, с гранитен праг и еднокрила врата с хоризонтална греда за залостване от вътрешна страна. За подсигуряване на по-добра охрана и възможност за наблюдение, крепостната стена при всички кули и порти е уширена. Еднораменни и двураменни стълбища са водели до широките площадки в горния край на стената. Вътрешността на уширенията в стената е оформена със засводени ниши.

 
План на крепостта

Крепостната стена, в зависимост от терена, има различни ширини – 1,60; 1,85; 2,20; 2,40 и 3,00 m. Най-тясна е западната стена – 1,60 m, продиктувано от стръмния терен, усилена с контрафорси – правоъгълни уширения от външната страна. Предполагаемата височина на стената е 10 m, а височината на кулите – 12 m. Техниката на градеж е „opus mixtum“ – смесена зидария с ритмично сменящи се каменни и тухлени пояси от 4 или 5 реда тухли. Спойката е хоросан със счукани тухли. При мазилка на водопроводи е използван водоустойчив хоросан – червен, със стрити на прах тухли. Каменната зидария е редова от средно голям, ломен местен камък. Нивото на терена се ограничава с отстъп – уширение от 8 до 20 cm. Около камъните хоросанът е оформен в мазилка. В оригиналния градеж на крепостта тухлата освен в поясите е използвана и за оформяне на страниците на входове, на порти, потерни, кули, сводове и ниши. В късните ремонти – преправки е използвана без ред, между каменната зидария.

Археологическите разкопки регистрират различни строителни периоди на крепостта, свързани с времето на използване, изявени с преустройства на порти, покачване на нива, ремонти по външно и вътрешно лице. Първите и най-съществени промени се отнасят към 6 век и византийския император Юстиниан I (527 – 565), за което е оставил писмени сведения античния писател Прокопий Кесарийски (ок. 500 – ок. 565). Многобройните и разнообразни археологически находки говорят за непрекъснатото и продължително използване на крепостта през Античността и Средновековието.

РеставрацияРедактиране

В началото на 2014 г. е проведена обществена поръчка с предмет „Късноантична и средновековна крепост „Хисарлъка“ на стойност 4 230 264,04 лв. без ДДС, финансирана със средства от правителствената инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ и за изпълнител е определен Консорциум „Кюстендил“. Възстановителните работи на крепостта започват на 20 юли 2014 г. Проектът е дело на арх. Юлий Фърков и предвижда частично възстановяване на крепостните стени и три от бойните кули с височина 14 метра, в които ще бъдат разположени музейни експозиции. Заедно с реставрацията на крепостните стени се изграждат и лапидариум и театрон с 300 места.

ЛитератураРедактиране

  • Иванов, Йордан – Кюстендилският Хисарлък и неговите старини. – Известия на археологическото дружество, VII, 1919 – 1920 г., с. 66 – 123
  • Гочева, З. – Разкопки на Хисарлъка в Кюстендил. – Музеи и паметници на културата, 1966 г., 4, с. 53
  • Гочева, З. – Крепост в местността Хисарлъка в град Кюстендил. – Известия на историческото дружество, XXVII, 1970 г., с. 225 и сл.
  • Гочева, З. – Крепост в местността Хисарлъка в град Кюстендил. – Първи конгрес на българското историческо дружество, София, 1972 г., I, с. 233 и сл.
  • Слокоска, Л. – Разкопки на крепостта Хисарлъка. – вестник „Звезда“ (Кюстендил) от 7 октомври 1967 г.
  • Слокоска, Л. – Античната история на гр. Кюстендил и края според историческите извори и археологическите мателиали. Сборник Кюстендил и Кюстендилско, София, 1973 г., с. 25 – 56
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с. 22
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с. 326–7

Външни препраткиРедактиране