Михаил I Рангаве (на гръцки: Μιχαήλ Α΄ Ραγκαβές) е византийски император от 811 до 813 г.

Михаил I Рангаве
византийски император
Монетно изображение на Михаил I Рангаве
Монетно изображение на Михаил I Рангаве
Роден
около 770 г.
Починал
11 януари 844 г. (74 г.)
ПогребанТурция
Религияправославие
Управление
Период2 октомври 81111 юли 813
ПредшественикСтавракий
НаследникЛъв Арменец
Семейство
РодАрабска династия
БащаТеофилакт Рангаве
СъпругаПрокопия
ДецаТеофилакт Рангаве
Игнатий Константинополски
Михаил I Рангаве в Общомедия

Произход и възкачване

редактиране

Той е син на дребен благородник, патриция Теофилакт Рангаве, друнгарий (адмирал) на Егейската флота. Михаил Рангаве се жени за Прокопия, дъщерята на император Никифор I Геник и получава дворцовата длъжност куропалат.

След смъртта на Никифор I в поражението при Върбишкия проход престола е зает от неговия син Ставракий, който е смъртно ранен в сражението и скоро е принуден да абдикира в полза на Михаил Рангаве, коронован за император на 2 октомври 811 г.


 
Коронацията на Михаил Рангаве в хрониката на Скилица

Управление

редактиране

Вътрешна политика

редактиране

Поддържан от традиционалистите в църквата, начело с Теодор Студит, Михаил I Рангаве предприема репресии срещу иконоборците в империята. Михаил I проявява великодушие и щедрост, докато е на трона – намалява данъците, повишени при Никифор I Геник, и започва да раздава пари на знатните, армията и духовенството, за да спечели тяхната подкрепа, но това скоро разстройва финансите на държавата.

Външна политика

редактиране

Контрол над Италия

редактиране

През 812 г. прави политическа отстъпка като признава императорската титла на Карл Велики в замяна на контрола над Венеция и други градове по адриатическото крайбрежие на Италия.

Конфликт с България и сваляне

редактиране

Въпреки неизгодното положение на империята, Михаил I Рангаве продължава конфликта с България. По съвет на Теодор Студит императорът отхвърля предложението на хан Крум за мирно споразумение. В отговор на това в края на 812 г. Крум превзема крепостта Месемврия и настъпва в Тракия. На следващата година Михаил I предприема поход срещу българите. Първоначално постига известни успехи, но на 22 юни 813 г. понася тежко поражение в битката при Версиникия, вероятно поради измяна на голяма част от войските му, които напускат сражението водени от стратега Лъв Арменец.

Рангаве губи доверието на армията и няколко седмици по-късно Лъв Арменец се обявява за император. Михаил Рангаве е детрониран и изпратен в манастир на остров Проте в Мраморно море, където остава до края на живота си.

Смърт и наследници

редактиране

Умира като монах на 11 януари 844 г., след около 30 години в плен. Тъй като е прието, че евнух не може да бъде законен василевс, синовете на бившия император са скопени, с което губят претенциите си за трона. Един от тях по-късно става патриарх на Константинопол под името Игнатий.

 
Златен солид на Михаил I Рангаве и синът му Теофилакт

От жена си Прокопия има потомците:

Външни препратки и литература

редактиране
Ставракий император на Византийската империя (811 – 813) Лъв V Арменец