Хоботът представлява удължен придатък от главата на животно, било то гръбначно или безгръбначно. При безгръбначните терминът обикновено се отнася за тръбообразен издатък от устата, който служи за хранене и смучене. При гръбначните хоботът е издължен нос или зурла.

Хобот на пеперуда.
Kelletia kelletii е коремоного, което се храни с мъртва риба чрез дълъг хобот.

БезгръбначниРедактиране

При безгръбначните хоботът е тръбообразен орган за хранене и смучене. Такъв може да се наблюдава при някои насекоми (пеперуди и молци), червеи (бодлоглави и немертини) и коремоноги мекотели.

Бодлоглавите червеи имат хоботи с бодлички, които се забождат в чревната стена на приемника и се закрепят за нея.

Хоботчетата на пеперудите служат главно за смучене. Те са съставени от две съединени с кукички тръбички и имат мускули. Всяка тръбичка е вдлъбната, образувайки централна тръбичка, по която се всмукват течности. Засмукването се осъществява чрез свиване и разширяване на торбичка в главата.[1] Пример за хранене с хобот може да се наблюдава при молеца Deilephila elpenor, който кръжи пред цвета и протяга дългия си хобот, за да си набави храна.[2] Изучаването на хоботите на пеперудите е разкрило изненадващи примери за адаптация към различни видове течна храна, включително нектар, мъзга, животински тор,[3][4][5] както и към употребата на цветен прашец като допълнителна храна при пеперудите Heliconius.[6][7] При някои насекоми, хранещи се от цветове, се наблюдават, макар и рядко, изключително дълги хоботи.

ГръбначниРедактиране

Сред най-разпространените хоботни животни са слонът и тапирът. Други животни с хобот са: тръбозъб, мравояд, слонски земеровки, соленодон от Еспаньола, ехидни, морски слонове, нумбат и други.

ЕволюцияРедактиране

При слоновете и тапирите, развитието на хобота започва относително рано във филогенията. При слоновете, това развитие е свързано с нарастването на големината на тялото (по-дълги крака с форма на колона и намаляване на дължината на шията), което поставя главата им прекалено високо. Хоботът се заражда като начин да се преодолее разстоянието между главата и земята, което го прави жизненоважен орган. Вероятно първите хоботни животни през еоцен вероятно вече разполагат с хоботи. Такива са идентифицирани най-вече само по структурата и високата позиция на носната кост. Еволюцията се осъществява постепенно и започва с вид тапир, който също се превръща в огромен дейнотериум. Не е известно дали сегашният хобот на слона се е развил само веднъж или е бил породен в различните линии на хоботните няколко пъти поотделно.[8]

ИзточнициРедактиране

  1. Evans, W. H. (1927) Identification of Indian Butterflies, The Diocesan press. Introduction, с. 1 – 35.
  2. Hallam, Bridget, Floreano, Dario, Hallam, John. From Animals to Animats 7: Proceedings of the Seventh International Conference on Simulation of Adaptive Behavior. MIT Press, 2002. ISBN 9780262582179.
  3. Proboscis morphology and food preferences in Nymphalidae (Lepidoptera, Papilionoidea). // J. Zool. Lond. 253. 2001. DOI:10.1017/S0952836901000528. с. 17 – 26.
  4. Knopp, M. C. N. и др. Efficiency of fruit juice feeding in Morpho peleides (Nymphalidae, Lepidoptera). // Journal of Insect Behavior 16. 2003. DOI:10.1023/A:1022849312195. с. 67 – 77.
  5. Krenn, Harald W.. Feeding Mechanisms of Adult Lepidoptera: Structure, Function, and Evolution of the Mouthparts. // Annual Review of Entomology 55. 2010. DOI:10.1146/annurev-ento-112408-085338. с. 307 – 27.
  6. Krenn, Harald W. и др. Mechanical damage to pollen aids nutrient acquisition in Heliconius butterflies (Nymphalidae). // Arthropod-Plant Interactions 3 (4). 2009. DOI:10.1007/s11829-009-9074-7. с. 203 – 208.
  7. Hikl, A. L. и др. Pollen processing behavior of Heliconius butterflies: A derived grooming behavior. // Journal of Insect Science 11 (99). 2011. DOI:10.1673/031.011.9901. с. 99.
  8. MILEWSKI, Antoni V., DIERENFELD, Ellen S.. Structural and functional comparison of the proboscis between tapirs and other extant and extinct vertebrates. Т. 8. Integrative Zoology, 2013. DOI:10.1111/j.1749-4877.2012.00315.x. с. 84 – 94.