Христофор Серафимов
Христофор Стоянов Серафимов е български офицер, генерал-майор.
| Христофор Серафимов | |
| български генерал | |
| Войни | Първа световна война Втора световна война |
|---|---|
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
Биография
редактиранеРоден е на 15 март 1893 година в македонския град Свети Никола. През 1915 година завършва Военното училище в София. Започва службата си в шесдесет и първи пехотен полк. От 1927 година е в десети пограничен участък. През 1930 година е назначен за началник на секция в щаба на армията, а от следващата година е началник на седемнадесети пограничен участък. През 1936 година завършва Военната академия в София. Между 1936 и 1938 година е командир на четиридесет и първи пехотен полк. През 1941 година е назначен за командир на пета пехотна дунавска дивизия. Уволнен е от служба на 13 септември 1944 г. официално „по навършване на 25-годишна служба“, но реално с тази заповед, както и със заповедта от 14 септември е направена първата чистка на т.нар. „реакционни елементи от армията“[1]. След идването на комунистите на власт се укрива в София и Кюстендил. Прекарва известно време като послушник и магер в манастира „Седемте престола“. Изчезва през 1950 година. Има вероятност да е екзекутиран на 25 юни 1951 година в Софийския централен затвор.[2]
Военни звания
редактиране- Подпоручик (25 август 1915)
- Поручик (30 май 1917)
- Капитан (1 май 1920)
- Майор (15 май 1930)
- Подполковник (26 август 1930)
- Полковник (3 октомври 1938)
- Генерал-майор (6 май 1943)[2]
Бележки
редактиране- ↑ Семерджиев, Атанас. Отечествената война на България 1944 – 1945: документи и материали. Т. 2. София, Военно издателство, 1980. с. 78 – 79. (Цит: Заповед № 117 на Министъра на войната от 13 септември 1944 г. / ЦВА, ф. 1, оп. 1, а. е. 493, л. 229)
- ↑ а б Серафимов, Христофор Стоянов // Бойна слава. Посетен на 15 август 2015.[неработеща препратка]