Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Илиев.

Христо Вълев Илиев е български офицер, военен летец, майор. Завършва военно училище и служи преди и по време на Втората световна война във Въздушните войски.

Христо Илиев
български офицер, летец

Роден
Починал
неизв.

Националност Флаг на България България
Образование Национален военен университет
Професия военен пилот

БиографияРедактиране

 
Христо Илиев с кучето си Фокер, наречено на германските самолети „Фоке Вулф“

Христо Илиев е роден на 20 септември 1903 г. в село Чернево, Варненско. На 6 септември 1926 завършва Военното училище в 45 випуск и е произведен в чин подпоручик. След подготовка и полагане на пилотски изпити в Аеропланното училище, е пилот от 25 ноември 1929 г., като на 4 дена по-рано е произведен в чин поручик.

Служи на разни места като навигатор-авиатор (1930), във въздушния отряд (1930 – 1931), командир на крило в смесен орляк (1931), командир на крило в изтребителната авиация (1933), в морско (1933 – 1937) и разузнавателно ято (1937 – 1939), началник на училище за бордни екипажи (1939 – 1941), командир на бомбардировъчен орляк (1941 – 1942), командир на линейното ято (1942), командир на орляк в Линейния полк (1942 – 1943).[1] Със служебно писмо изх. I-1023/28 септември 1943 г. приема командването на II въздушен щурмови полк в Граф Игнатиево.

Награждаван е многократно с български ордени и медали. През 1941 г. е в Bad Hilling от август до октомври включително и от октомври същата година до март 1942 в база Wertheim, където усъвършенства уменията си на щурмови пилот и специализира полети с доставените в България щурмови самолети Junkers Ju 87 „Щука“. През 1942 г. е в Полша. След завръщането си от Полша инициира пилотите, летели на самолет PZL.43 Czajka (вкл. модификации 44 и 59), известни в страната като самолети „Чайка“, да се обучават в кацане с планиране при отнет двигател, което дотогава не се практикува. Тези самолети изискват голямо разстояние, но чрез неговата инициатива става възможно кацането им на по-малки летища или при проблем с двигателя.

Участие в бойни действияРедактиране

Взема участие, както в бойни, така и в помощни мисии за България и Третия райх. Лети многократно до Германия през войната. По време на войната, когато партизаните на БКП са в нелегалност, Илиев участва в бомбардирането и разрушаването на техни убежища в горите. Когато България става съюзник с СССР и враг на Германия, Илиев отказва да се бие с предишните си бойни другари, които станали вече негови врагове – когато е пращан на мисия да бомбардира в Германия, е давал знак, че идва с мир, кацал е и си е приказвал с германските си колеги.

Според смъртната присъда: Поверения му отряд, на който е бил командир участва в акции съвместно с полицията за залавянето на нелегални. При една от акциите през май 1944 г. са заловени 35 партизани в град Пловдив, с. Стряма, Падарско, Борец. Мъжете са отведени по шосето край Бела черква в Родопите, където са били разстреляни. Също така, като добър кадър е местен из цялата страна, където е бил командир на различни орляци, като този в авио-база Божурище под името „I-ви Армейски Орляк“, където е служил и известния български летец-изтребител с Messerschmitt BF-109G2 Димитър Списаревски (в друг орляк).

С присъда „царски офицер“Редактиране

След края на войната е осъден от т.нар. Народен съд на смърт и разстрелян, както и да заплати 5 000 000 лева глоба, заменими при несъстоятелност с по шест месеца тъмничен затвор. Мястото на тленните му останки са неизвестни.

СемействоРедактиране

Майор Христо Илиев е женен с две деца.

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

  • Медал за 10 години отлична служба
  • Народен орден „За военна заслуга“ V степен (Кавалерски кръст)
  • Царски орден „Свети Александър“ V степен (Кавалерски кръст)
  • Орден „За заслуга“ (Борисова емисия)
  • Народен орден „За военна заслуга“ IV степен (Офицерски кръст)
  • Кавалерийски кръст

БележкиРедактиране

  1. Руменин, стр. 41

ИзточнициРедактиране