Христо Кръчмаров

български театрален режисьор

Христо Стоянов Кръчмаров е български режисьор.

Христо Кръчмаров
български театрален режисьор
Роден
Христо Стоянов Кръчмаров
12 април 1936 г.(1936-04-12)
Починал
31 май 2022 г. (на 86 г.)
Националност България
Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
РаботилДраматично-куклен театър „Васил Друмев“
Драматичен театър „Рачо Стоянов“
Драматичен театър „Боян Дановски“
Драматичен театър „Сълза и смях“
НаградиПочетно звание „Заслужил“
Семейство
СъпругаКристина Василева Петева
ДецаСтелиан Христов Кръчмаров

Биография

редактиране

Роден е на 12 април 1936 г. във Варна.

Христо Кръчмаров завършва средно образование в езиковата гимназия „Екзарх Йосиф I“ – Ловеч, випуск 1955 г.[1] Висшето си образование придобива във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност Театрална режисура. От 1959 до 1964 година работи като режисьор в Драматичния театър в град Шумен.

В периода от 1964 до 1986 година е директор и художествен ръководител на няколко от театрите в страната, като първоначално оглавява Габровски драматичен театър, след това Драматичен театър Перник, на Софийски окръжен театър и на столичен театър „Сълза и смях“. През 1982 година е избран за отговорен секретар на Съюза на артистите в България и заема заема тази длъжност до 1987 година.

През 1966 година под негово ръководство е организиран в Габрово първият камерен театър у нас – „Студио 101“.[2] Първа премиера на театралната трупа е на 26 април 1965 г., със спектакъла „Очи в очи“ от Панчо Панчев.[3] Награждаван е на Национални прегледи, отличаван е с държавни отличия. През 1982 година е един от организаторите и селекционерите на проведения у нас Театър на нациите. Владее немски, руски и английски език. От 1982 до 1987 година представлява Съюза на артистите в изпълкома на Международната федерация на артистите

От 1987 година работи като режисьор в театрите 199, Драматичен театър „Антон Страшимиров“[4] и на свободна практика, като гост-режисьор. Поставял е пиеси в повечето театри в страната, а също и в Германия, Русия. Гостувал е и в Телевизионен театър. Посещавал е редица страни: Германия, Русия, САЩ, Канада, Австрия, Монголия, Исландия, Полша.

Творчество

редактиране
Режисьор-постановчик[4]
Заглавие Автор Сезон
„Един час преди полунощ“ Властимил Шубрт[5]
„Вампир“ Антон Страшимиров 1974 – 75, 1995 – 96
„Делото „Адам и Ева“ Руди Шраал 1974 – 75
„Среща“ Лозан Стрелков 1975 – 76
„Карнавал“ Иван Шопов 1981 – 82
„Нерви за любов“ Кирил Топалов 1985 – 86[6]
„Авантюра“ Рада Москова 1987 – 88
„Двубой“ Иван Вазов 1988 – 89
„Районна болница“ Христо Бойчев 1989 – 90
„Младоженецът“ Емил Манов 1989 – 90
„Винсент“ Светослав Статков 1989 – 90
„Страшният съд“ Стефан Цанев 1989 – 90
„Разговор без свидетел“ София Прокофиева 1991 – 92
„Арсеник и стари дантели“ Джоузеф Кесърлинг 1992 – 93
Котаракът в чизми Шарл Перо 1992 – 93
„Удушвачът и вдовиците“ Азиз Несин 1993 – 94
„Свекърва“ Антон Страшимиров 1993 – 94
„Вражалец“ Ст. Л. Костов 1994 – 95
„Изгубеното писмо“ Йон Лука Караджале 1996 – 97
Майстори Рачо Стоянов 1998 – 99
  • „Камъчета за мозайката на Езиковата“, сборник-алманах „Ние Езиковата“;
  • Интервю от 19 февруари 1966 г., в. Народна култура[7]
  • Заслужил артист (1979)[8]

Източници

редактиране
  1. Випуск 1955 // oldsite.ezikovata.eu. Посетен на 22 ноември 2022.
  2. Цонева, Даниела. 75 години от създаването на габровския Драматичен театър // darik.bg, 4 август 2020. Архивиран от оригинала на 2022-11-22. Посетен на 22 ноември 2022.
  3. Цонева, Даниела. 75 години габровски театър // gabrovonews.bg, 14 август 2020. Посетен на 22 ноември 2022.
  4. а б Сезони 1947 до 2007 // Театрално-музикален център – Разград. Архивиран от оригинала на 2022-11-22. Посетен на 22 ноември 2022.
  5. Илка Зафирова е родена на 8 април 1941 г. в София // e-zdravey.com. Посетен на 22 ноември 2022.
  6. Две нови отливки на алеята на славата пред Театър 199 // offnews.bg. Посетен на 2 декември 2022.
  7. Гергов, Сп. Христо Кръчмаров, директор на театъра в Габрово // newspaper.kultura.bg, 19 февруари 1966. Посетен на 22 ноември 2022.
  8. Статия в Енциклопедия „България“, том 7, Издателство на БАН, София, 1997, стр. 643 – 650, ISBN 954-8104-01-6