Христо Кръчмаров
Христо Стоянов Кръчмаров е български режисьор.
Христо Кръчмаров | |
български театрален режисьор | |
Роден | Христо Стоянов Кръчмаров
|
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
Работил | Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Драматичен театър „Боян Дановски“ Драматичен театър „Сълза и смях“ |
Награди | Почетно звание „Заслужил“ |
Семейство | |
Съпруга | Кристина Василева Петева |
Деца | Стелиан Христов Кръчмаров |
Биография
редактиранеРоден е на 12 април 1936 г. във Варна.
Христо Кръчмаров завършва средно образование в езиковата гимназия „Екзарх Йосиф I“ – Ловеч, випуск 1955 г.[1] Висшето си образование придобива във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност Театрална режисура. От 1959 до 1964 година работи като режисьор в Драматичния театър в град Шумен.
В периода от 1964 до 1986 година е директор и художествен ръководител на няколко от театрите в страната, като първоначално оглавява Габровски драматичен театър, след това Драматичен театър Перник, на Софийски окръжен театър и на столичен театър „Сълза и смях“. През 1982 година е избран за отговорен секретар на Съюза на артистите в България и заема заема тази длъжност до 1987 година.
През 1966 година под негово ръководство е организиран в Габрово първият камерен театър у нас – „Студио 101“.[2] Първа премиера на театралната трупа е на 26 април 1965 г., със спектакъла „Очи в очи“ от Панчо Панчев.[3] Награждаван е на Национални прегледи, отличаван е с държавни отличия. През 1982 година е един от организаторите и селекционерите на проведения у нас Театър на нациите. Владее немски, руски и английски език. От 1982 до 1987 година представлява Съюза на артистите в изпълкома на Международната федерация на артистите
От 1987 година работи като режисьор в театрите 199, Драматичен театър „Антон Страшимиров“[4] и на свободна практика, като гост-режисьор. Поставял е пиеси в повечето театри в страната, а също и в Германия, Русия. Гостувал е и в Телевизионен театър. Посещавал е редица страни: Германия, Русия, САЩ, Канада, Австрия, Монголия, Исландия, Полша.
Творчество
редактиранеРежисьор-постановчик[4] | ||
---|---|---|
Заглавие | Автор | Сезон |
„Един час преди полунощ“ | Властимил Шубрт[5] | |
„Вампир“ | Антон Страшимиров | 1974 – 75, 1995 – 96 |
„Делото „Адам и Ева“ | Руди Шраал | 1974 – 75 |
„Среща“ | Лозан Стрелков | 1975 – 76 |
„Карнавал“ | Иван Шопов | 1981 – 82 |
„Нерви за любов“ | Кирил Топалов | 1985 – 86[6] |
„Авантюра“ | Рада Москова | 1987 – 88 |
„Двубой“ | Иван Вазов | 1988 – 89 |
„Районна болница“ | Христо Бойчев | 1989 – 90 |
„Младоженецът“ | Емил Манов | 1989 – 90 |
„Винсент“ | Светослав Статков | 1989 – 90 |
„Страшният съд“ | Стефан Цанев | 1989 – 90 |
„Разговор без свидетел“ | София Прокофиева | 1991 – 92 |
„Арсеник и стари дантели“ | Джоузеф Кесърлинг | 1992 – 93 |
„Котаракът в чизми“ | Шарл Перо | 1992 – 93 |
„Удушвачът и вдовиците“ | Азиз Несин | 1993 – 94 |
„Свекърва“ | Антон Страшимиров | 1993 – 94 |
„Вражалец“ | Ст. Л. Костов | 1994 – 95 |
„Изгубеното писмо“ | Йон Лука Караджале | 1996 – 97 |
„Майстори“ | Рачо Стоянов | 1998 – 99 |
Други
редактиране- „Камъчета за мозайката на Езиковата“, сборник-алманах „Ние Езиковата“;
- Интервю от 19 февруари 1966 г., в. Народна култура[7]
Награди
редактиране- Заслужил артист (1979)[8]
Източници
редактиране- ↑ Випуск 1955 // oldsite.ezikovata.eu. Посетен на 22 ноември 2022.
- ↑ Цонева, Даниела. 75 години от създаването на габровския Драматичен театър // darik.bg, 4 август 2020. Архивиран от оригинала на 2022-11-22. Посетен на 22 ноември 2022.
- ↑ Цонева, Даниела. 75 години габровски театър // gabrovonews.bg, 14 август 2020. Посетен на 22 ноември 2022.
- ↑ а б Сезони 1947 до 2007 // Театрално-музикален център – Разград. Архивиран от оригинала на 2022-11-22. Посетен на 22 ноември 2022.
- ↑ Илка Зафирова е родена на 8 април 1941 г. в София // e-zdravey.com. Посетен на 22 ноември 2022.
- ↑ Две нови отливки на алеята на славата пред Театър 199 // offnews.bg. Посетен на 2 декември 2022.
- ↑ Гергов, Сп. Христо Кръчмаров, директор на театъра в Габрово // newspaper.kultura.bg, 19 февруари 1966. Посетен на 22 ноември 2022.
- ↑ Статия в Енциклопедия „България“, том 7, Издателство на БАН, София, 1997, стр. 643 – 650, ISBN 954-8104-01-6