Майстори
„Майстори“ е българска драма представена почти едновременно и излязла в близко време със „Старопланински легенди“ на Йордан Йовков (1927), „Вечната и святата“ на Елисавета Багряна (1927) и „Прозорец“ от Атанас Далчев (1926).[2] Нейният автор Рачо Стоянов я лансира през 1927 година. Още същата година по предложение на Николай Лилиев, режисьорът Николай Масалитинов в Народният театър открива сезона с нейна постановка.[3][4]
| Майстори | |
| Автор | Рачо Стоянов |
|---|---|
| Създаден | 14 септември 1927 г. режисьор Николай Масалитинов[1] |
| Първо издание | 1926 – 1927 г. г. България |
| Оригинален език | български |
| Жанр | театрална драма |
Ситуацията в българското изкуство след Първата световна война създава сложна дилема пред творците. Постоянно разширяващите се международни връзки носят влияния от западноевропейските и руските модерни течения в литературата и изкуството чрез проявите на символизма и импресионизма, които се смесват и допълват от новите явления като експресионизма, кубизма, имажинизма и футуризма.[2]
Тежката демографска и икономическа ситуация в страната водят до поява на националистически тенденции и стремеж към завръщане към мисията на българската жена, към богатата душевност на българите и народните традиции. Драмата „Майстори“ практически се явява синтез на борбата между старото и новото, както в изкуството, така и в дребните детайли в бита на българското семейство.[2]
Театралната пиеса представя във възвишен вариант живота и творческите тежнения на дряновските и тревненските майстори строители и марангози (дърворезбари) гурбетчии, които са отивали по далечни краища да строят и изографисват църкви, манастири, мостове и чешми, къщи и конаци на богати турци, българи и румънци. Забягнал по далечна чужбина, станал вече прочут майстор Живко се завръща у дома си. Започва борба с майстор Найден за новото в живота на майсторията и за сърцето на неговата стара любов Милкана.[2]
Изпълнената с трагизъм битка, подобно на житейските битки, които води авторът Рачо Стоянов, конфликт, който би трябвало да се разреши от резбарския еснаф в състезание между двамата герои в драмата е решен от трагичната случайност на един револверен изстрел. Така пред олтара на изкуството бива положено и майсторството, и любовта, и дори самият живот.[2]
Представления през годините редактиране
Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете, като добавите информация, подкрепена с източници. |
- 1927: Народен театър „Иван Вазов“, София
- 2017: Народен театър „Иван Вазов“, София (четвърто представяне)[5][6]
- 2021: Нов Театър – НДК.[7]
- 2022: Продукция на Драматичния театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив [8]
- 1927, 1941, 1943, 1975, 2020: Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе.[9]
Източници редактиране
- ↑ Theater.bg. Майстори. Посетен на 21 май 2022
- ↑ а б в г д Literaturensviat.com.Мит и модерност в драмата „Майстори“. Посетен на 10 март 2022
- ↑ Mediacafe.bg. Българският трагизъм и „Майстори“ на Рачо Стоянов. Посетен на 10 март 2022
- ↑ Стояновъ, Рачо. Майстори. София, Д-ръ Ж. Мариновъ, 1927. с. 3. Посетен на 10.07.2022. Надпис на титулната страница: Представена за пръв път в Българския народен театър на 10 септември 1927 г. под режисьорството на г. Н. О. Масалитинов
- ↑ Майстори, Режисьор: Петринел Гочев // Посетен на 23 ноември 2022. 90 години, след като Николай Масалитинов я поставя, най-играната и популярна българска драма – „Майстори“, отново е на сцената на Народния театър „Иван Вазов“.
- ↑ „Майстори“ – притча за изтерзаната от любов и завист българска душа // 20.01.2017. Посетен на 23 ноември 2022.
- ↑ „Майстори“ от Рачо Стоянов // Нов Театър – НДК. Посетен на 1о септември 2023.
- ↑ Драматичният театър в Габрово отбелязва 77 години от първия си премиерен спектакъл с пиесата „Майстори“ от Рачо Стоянов // БТА, 20 септември 2022. Посетен на 23 ноември 2022.
- ↑ Майстори – Драматичен театър Русе // Драматичен театър „Сава Огнянов“. Посетен на 10 септември 2023.
