Христо Огнянов (учител)
Христо Огнянов Лоноски (на сръбски: Риста Огњановић или Rista Ognjanović) е сръбски учен от Македония.[1]
| Христо Огнянов Риста Огњановић | |
|---|---|
| сръбски просветен деец | |
 | |
| Роден | |
| Починал | |
| Учил в | Галатасарайски лицей |
Биография Редактиране
Роден е на 1 март 1870 година в дебърската паланка Галичник, тогава в Османската империя. Завършва основно училище в родния си град. Две години работи като слуга в турски къщи и научава турски. Учи Солунската българска мъжка гимназия от 1884 до 1887 година.[1]
Заминава за Белград и на издръжка на дружеството „Свети Сава“ завършва в 1890 година Педагогическото училище. Приближен е на Стоян Новакович и работи за сръбската пропаганда в Македония. По препоръка на Новакович се обучава в Галатасарайския лицей в Цариград, където учи френски и турски като частен ученик от 1890 до 1892 година. Заминава за Солун и от 1892 година преподава в местното сръбско основно училище. На следната 1893 година е назначен за учител по френски език в Цариградската сръбска гимназия, където работи до 1895 година. След това работи като ревизор на сръбските училища в Косовския вилает. В 1897 година става учител в Скопската сръбска гимназия. В 1900 година заминава на специализация в Париж. От 1908 до 1910 година преподава в Солунската сръбска гимназия „Дом на науките“.[1] Депутат е от Солун в Първата скупщина на сърбите в Османското царство.[2] В 1911 година става управител на вечерно-празничните училища в Скопие. През Първата световна война е учител на сръбските ученици във Франция.[1]
Огнянов пише в много списания и вестници в областта на педагогиката и психологията. Сътрудник е на „Цариградски гласник“, „Глас народа“, „Учителски весник“, „Южна Сърбия“. Огнянов събира и народни песни от родната му Миячия. Прави преводи от френски език. Подготвя „Голяма училищна песнопойка“ (Велика школска песмарица), издадена в Белград в 1906 година. Автор е на книгата „Галичник от 1912 до 1922“ (Галичник од 1912–1922), издадена в Скопие в 1922 година.[1] Малко преди смъртта си пише книгата „Галичник и мияците“, в която застъпва тезата, че македонците са различен етнос от българи и сърби. Издадена е посмъртно в Скопие в 2004 година.[3][4]
Умира на 6 април 1941 година в Скопие, Кралство Югославия.[1]
Бележки Редактиране
- ↑ а б в г д е Новаков, Александра Ж. Средње српске школе у Османском царству (1878 – 1912). Докторска дисертација. Нови Сад, Универзитет у Новом Саду. Филозофски факултет. Одсек за историју, 2014. с. 301. (на сръбски)
- ↑ Српска демократска лига у Отомаској царевини. Манифест - Записник - Организация. Скопље, Издање „Српског клуба“, 1908. с. 6.
- ↑ Огњановиќ-Лоноски, Риста. Галичник и Мијаците. Скопје, Македонска академиjа на науките и уметностите, 2004.
- ↑ Ognjanovik-Lonoski, Rista. Galičnik and the Myaks, MANU, Skopje, 2004.