Стоян Новакович
Сто̀ян Нова̀кович (на сръбски: Стојан Новаковић или Stojan Novaković) е сръбски политик (министър-председател, министър на външните работи, на просветата), поет, писател, преводач, учен – филолог и историк, председател на Сръбската академия на науките. Известен е като основоположник на идеологията на македонизма, замислена от него като преходен етап към сърбизацията на македонските българи.
| Стоян Новакович Стојан Новаковић | |
| сръбски историк и политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 18 февруари 1915 г.
|
| Погребан | Белград, Сърбия |
| Религия | Сръбска православна църква |
| Учил в | Белградски университет |
| Подпис |  |
| Стоян Новакович в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е през 1842 година като Коста Новакович, но по-късно превежда личното си име от латински на сръбски като Стоян. Завършва гимназия в родния си град и лицей в Белград. През 1863 година постъпва на работа в Министерството на финансите. След 1863 година е последователно гимназиален учител, библиотекар в Националния музей, министър на просветата.
През 1866 година рецензира сръбския превод на географската книга на англичанките Макензи и Ърби за Европейските провинции на Османската империя, наричайки книгата им обективна и определя като български земите южно от Охрид и северно от Солун. През 1867 година в брой 34 на белградското списание „Вила“ публикува статията „Южни слявянски езици и диалекти“, в която се казва че:
| „ | В България и в по - голямата част от Македония се говори български език... | “ |
В своята „Първа сръбска читанка за нисшите гимназии и реалните училища“ от 1870 година на страница 138 пише че:
| „ | Освен в Сърбия, из която преди малко години съвсем бяха изчистени турците, още трае тяхното лошо, произволно управление в Босна, Стара Сърбия и Херцеговина, земи, в които живеят сърби и в България и Македония, земи, в които живеят наши единоверци и роднини по език и кръв - българите. | “ |
През 1873 година заедно с колегата си и мъжа на сестра му Милан Куюнджич критикува тезите на Милош Милоевич, че български земи като Македония били „сръбски“, наричайки ги „небратски и неполитични“ спрямо най-близкия на сърбите народ, припомняйки че:
| „ | Малко беше, че такива неща и завоевателната политика в средните векове ни хвърлиха в турско робство, та трябва с такова поведение към българите, с каквото се отличава Милоевич, в наше време да повторим старите злини. | “ |
От 1875 до 1880 година е преподавател в Белградския университет, член на Държавния съвет (1883) и министър на вътрешните работи (1884). Избран е за академик и председател на Академията на науките. В страница 400 на дългата си статия от 1875 година „Бугари и ньихова кньижевност“ пише, че две трети от населението на Солунския вилает са етнически българи, а на 402, позовавайки се на западноевропейския географ Хилфердинг, пише, че българо-сръбската етническа граница минава по билото на Шар планина и по река Българска Морава, признавайки за българско и Поморавието, като въпреки наличието на определени количества турци, гърци, власи и албанци в Българското землище там няма компактни „сръбски“ общности.[2]
От 1885 до 1892 година е пълномощен министър на Кралство Сърбия в Османската империя. В ролята си на сръбски посланик в Цариград планира създаването в Цариград на сръбски вестник на име "Вардар", с основно противобългарска и гръкофилска, туркофилска, неутрална към Русия и обективна към Сърбия редакционна политика, планът за чието създаване се проваля поради войната с България през същата година, но под това име е напечатан специален календар[3], спомага за издаването на „Македонски буквар“ от Високата порта за сръбските училища във Вардарска Македония през 1888 г.[4] Става министър на външните работи през 1893 година. Като премиер (7 юли 1895 – 27 декември 1896) преориентира сръбската австрофилската външна политика в русофилска. Посланик в Париж и Петербург (1899 – 1904), а след пенсионирането отново става премиер (22 февруари – 24 октомври 1909).
Стоян Новакович е един от основателите на Прогресивната партия през 1880 г. След смъртта на Милутин Гарашанин става председател на партията. Пише стихове и разкази, превежда от руски, полски, немски и френски. Публикува сборници стихове и разкази, а през 1913 – историческия роман „Калугер и хайдутин“. Занимава се с филология, история на литературата и със събиране, издаване и тълкуване на исторически материали.
От 1877 година започва работа и в областта на културата и обществената история. В свой материал от 1893 година, изследващ легендата за любовта на сръбския княз Йоан Владимир и дъщерята на цар Самуил Косара признава българския характер на комитопулите и държавата им.[5]
Доктрина
редактиранеСтоян Новакович е основоположник на Великосръбската доктрина. Продължавайки завещаното в „Начертанието“ на Гарашанин, Новакович в качеството си на водещ сръбски политик от края на XIX и началото на XX век, успява да наложи и утвърди в сръбската външна политика, разбирането за „богоизбраната“ и водеща роля на Сърбия в уреждането на балканските дела.
Новакович е привърженик на панславизма. Предвид слабите сръбски позиции при уреждането на македонския въпрос, понеже в сравнение не само с България, но и със Гърция и Османската империя Сърбия има по - малко исторически права над и далеч по - малко хора със самосъзнание на титулния й етнос в областта, разработва и налага македонизма като инструмент на сръбската колонизаторска политика в Македония.
Ето какво пише Новакович за македонизма като средство за антибългарска пропаганда в Македония:[6][7]
| „ | Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е кажи-речи невъзможно да бъде разколебана съвсем, изнасяйки срещу ѝ само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, не би била в състояние като чиста и гола противоположност да изтласка българската идея и по тази причина на сръбската идея от помощ ще ѝ бъде някакъв съюзник, който би бил твърдо срещу българизма и който би съдържал в себе си елементи, които могат да привлекат към него народа и народните чувства, отцепвайки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма или в определени мъдро поставени граници, отразяване на македонския диалект и македонската специфика. Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това – с никого българите не могат да се намерят в по-непримиримо положение от македонизма. Македонизмът като такъв няма с какво да се удържи, той няма елементи за развитие и по естественият ход на развитие, в часът когато българщината се отдели, сърбизмът ще му помогне (на македонизмът) и същият ще се смеси с него. | “ |
и още
| „ | В този момент Ви обръщам внимание върху потребността от един специален Македонски Буквар за училищата в Македония, който би трябвало да се подготви специално за разширяването на сръбската писменост и сръбския език в Македония. Само истинските сметки се осъществяват, а в политиката истински са само онези сметки, в които няма ни най-малко илюзия. От тази гледна точка и по въпроса за разпространяването на сръбското влияние в Македония като същинска основа трябва да се вземат следните точки:
1. „че македонският диалект е различен и от сръбския и от българския език, но има нещо общо и с единия, и с другия"; 2. „че досега българската пропаганда е полагала големи грижи да отбележи и изрази по всички възможни начини разликата между македонския диалект и сръбския език"; 3. „че от сръбска страна трябва да се тръгне по същия път, но търпеливо, солидно и систематично с нови оригинални средства, а от друга страна, да се употребява всичко, където може да се направи разлика между сръбския език и македонския диалект, противно на приведените по-горе български стремежи." В тази посока ми се струва като най-необходимо съставянето на един специален буквар на македонски диалект за Македония. В този буквар би трябвало с македонския да се спои и сръбският буквар, но така, че македонският да представлява две трети, а сръбският една трета, при това във втората половина. Букварът би трябвало да се напише със сръбски правопис, с цялото необходимо внимание за истинска и добра транскрипция на македонския диалект. |
“ |
а, ако се извоюва автономия на Македония, заявява че:
| „ | ...несъмнено е и неоспоримо, че за сръбските интереси най-голямата опасност би била и би останала в стремежа на Бугарашката партия в Македония да извърши Съединение с България по подобие на Източна Румелия.[8] | “ |
Бележки
редактиране- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 27.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 27 - 28.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 29.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 151.
- ↑ Венко Марковски, "Кръвта вода не става", София, издателство на БАН, 1981 стр. 42, 71.
- ↑ Дипломатски архив – Дубровник, ПП одель, Ф. 1. ISBN 954-8475-08-1, 1888.
- ↑ ДРУШТВО „СРБО-МАКЕДОНЦИ“
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 440-441.