Отваря главното меню

Стоян Новакович (на сръбски: Стојан Новаковић или Stojan Novaković) е сръбски политик (министър-председател, министър на външните работи, на просветата), поет, писател, преводач, учен – филолог и историк, председател на Сръбската академия на науките. Известен е като основоположник на идеологията на македонизма.

Стоян Новакович
Стојан Новаковић
сръбски учен и политик

Роден
Починал

Религия Сръбска православна църква
Образование Белградски университет
Научна дейност
Област Филология, история
Работил в Белградски университет
Подпис Stojan Novakovic Signature.png
Стоян Новакович в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е през 1842 г. като Коста Новакович, но по-късно превежда личното си име от латински на сръбски като Стоян. Завършва гимназия в родния си град и лицей в Белград. През 1863 г. постъпва на работа в Министерството на финансите. След 1863 г. е последователно гимназиален учител, библиотекар в Националния музей, министър на просветата.

От 1875 до 1880 г. е професор в Белградския университет, член на Държавния съвет (1883) и министър на вътрешните работи (1884). Избран е за академик и председател на Академията на науките.

От 1885 до 1892 г. е пълномощен министър на Кралство Сърбия в Османската империя. В ролята си на сръбски посланик в Цариград спомага за издаването на „Македонски буквар“ от Високата порта за сръбските училища във Вардарска Македония през 1888 г.[1] Става министър на външните работи през 1893 г. Като премиер (1895 – 1896) преориентира сръбската австрофилската външна политика в русофилска. Посланик в Париж и Петербург (1899 – 1904), а след пенсионирането отново става премиер (1909).

Стоян Новакович е един от основателите на Прогресивната партия през 1880 г. След смъртта на Милутин Гарашанин става председател на партията. Пише стихове и разкази, превежда от руски, полски, немски и френски. Публикува сборници стихове и разкази, а през 1913 – историческия роман „Калугер и хайдутин“. Занимава се с филология, история на литературата и със събиране, издаване и тълкуване на исторически материали.

От 1877 година започва работа и в областта на културата и обществената история.

ДоктринаРедактиране

Стоян Новакович е основоположник на Великосръбската доктрина. Продължавайки завещаното в „Начертанието“ на Гарашанин, Новакович в качеството си на водещ сръбски политик от края на 19-и, и началото на XX век, успява да наложи и утвърди в сръбската външна политика, разбирането за „богоизбраната“ и водеща роля на Сърбия в уреждането на балканските дела.

Новакович е привърженик на панславизма. Предвид слабите сръбски позиции при уреждането на македонския въпрос, разработва и налага македонизма като инструмент на сръбската колонизаторска политика в Македония.

Ето какво пише Новакович за македонизма като средство за антибългарска пропаганда в Македония [2]

Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е кажи-речи невъзможно да бъде разколебана съвсем, изнасяйки срещу ѝ само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, не би била в състояние като чиста и гола противоположност да изтласка българската идея и по тази причина на сръбската идея от помощ ще ѝ бъде някакъв съюзник, който би бил твърдо срещу българизма и който би съдържал в себе си елементи, които могат да привлекат към него народа и народните чувства, отцепвайки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма или в определени мъдро поставени граници, отразяване на македонския диалект и македонската специфика. Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това – с никого българите не могат да се намерят в по-непримиримо положение от македонизма.

и още

В този момент Ви обръщам внимание върху потребността от един специален Македонски Буквар за училищата в Македония, който би трябвало да се подготви специално за разширяването на сръбската писменост и сръбския език в Македония. Само истинските сметки се осъществяват, а в политиката истински са само онези сметки, в които няма ни най-малко илюзия. От тази гледна точка и по въпроса за разпространяването на сръбското влияние в Македония като същинска основа трябва да се вземат следните точки:

1. „че македонският диалект е различен и от сръбския и от българския език, но има нещо общо и с единия, и с другия";

2. „че досега българската пропаганда е полагала големи грижи да отбележи и изрази по всички възможни начини разликата между македонския диалект и сръбския език";

3. „че от сръбска страна трябва да се тръгне по същия път, но търпеливо, солидно и систематично с нови оригинални средства, а от друга страна, да се употребява всичко, където може да се направи разлика между сръбския език и македонския диалект, противно на приведените по-горе български стремежи."

В тази посока ми се струва като най-необходимо съставянето на един специален буквар на македонски диалект за Македония. В този буквар би трябвало с македонския да се спои и сръбският буквар, но така, че македонският да представлява две трети, а сръбският една трета, при това във втората половина. Букварът би трябвало да се напише със сръбски правопис, с цялото необходимо внимание за истинска и добра транскрипция на македонския диалект.

БележкиРедактиране

  1. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 151.
  2. Дипломатски архив – Дубровник, ПП одель, Ф. 1. ISBN 954-8475-08-1, 1888.