Хуан Ягуе Бланко (на испански: Juan Yagüe Blanco) е испански генерал от Гражданската война в Испания. Става известен като „Касапина от Бадахос“ (Carnicero de Badajoz), след като нарежда хиляди да бъдат убити, включително ранените в болницата.

Хуан Ягуе
испански генерал
Званиегенерал-лейтенант
Години на служба1907 – 1952
Служи наИспания Кралство Испания (1907 – 1931)
Испания Втора испанска република (1931 – 1936)
Испания Франкистка Испания (1936 – 1952)
Род войскиИспанска армия
Испански легион
Битки/войниРифска война
Гражданска война в Испания
Награди Военен медал
Дата и място на раждане
Сан Леонардо, Испания Кралство Испания
Дата и място на смърт
Хуан Ягуе в Общомедия

Биография

редактиране

Син е на лекар, записва се от малък в пехотната академия на Толедо, където Франсиско Франко му е съкадет. Двамата едновременно служат в Африка, където Ягуе е ранен няколко пъти и получава отличия.

Повишен в подполковник през 1932 г. Заедно с Франко и генерал Едуардо Лопес Очоа, помага за потушаването на работническа стачка в Астурия, използвайки марокански редовни войници и легионери през 1934 г. Силен ранен поддръжник на испанската фаланга и близък личен приятел на Хосе Антонио Примо де Ривера.

Гражданска война в Испания

редактиране

Когато Нисето Алкала-Самора е заменен като президент на републиката от левия Мануел Асаня на 10 май 1936 г., група офицери от испанската армия, включително Ягуе, Емилио Мола, Франко, Гонсало Кейпо де Ляно и Хосе Санхурхо, започват да кроят заговор за свалянето на демократично избраното правителство на Народния фронт. Така избухва въоръжено въстание, което прераства в Испанската гражданска война на 17 юли 1936 г.

Силите на Ягуе се разбунтуват в Сеута, преди да пресекат Гибралтарския проток, за да се съберат с националистическите сили в Севиля, водени от Кейпо де Ляно. Ягуе напредва на север, като първо превзема Мерида, преди да атакува Бадахос с 3 000 войници на 14 август 1936 г. Водят се ожесточени улични боеве, когато националистите навлизат в града. Силите му в крайна сметка поемат контрол над Бадахос, като и двете страни понасят особено тежки загуби.

 
Паметник на Хуан Ягуе

Под ръководството на Ягуе стотици затворници, военни и цивилни, са убити или екзекутирани в Бадахос по време на клането в Бадахос.[1][2][3][4]

Преди да напусне града, Ягуе е попитан от американския журналист Джон Т. Уитакър за причината да избие 10% от населението на града и той отговоря:

„Разбира се, че ги застреляхме“, каза ми той. „Какво очакваш? Трябваше ли да взема 4 000 червени със себе си, докато моята колона напредваше, надбягвайки се с времето? Очакваше ли се да ги пусна и да оставя Бадахос отново да стане червен?“

— Хуан Ягуе до Джон Т. Уитакър[5][6][7][8]

След това Ягуе е повишен в полковник и напредва към Мадрид, превземайки Трухильо, Навалморал де ла Мата и Талавера де ла Рейна, но не успява да превземе столицата. Той участва в Арагонската офанзива и завзема контрола над Белчите, Каспе и Лерида. Също играе водеща роля в победата на националистите при Ебро. През май 1938 г. Ягуе е отстранен от командването си и затворен за неразумни забележки, които прави при реч в Бургос, критикувайки Франко. След седмици се завръща на фронта. Твърди се, че е единственият командир на испанските сили, когото Легионът Кондор уважава.[9] Ягуе никога не показва паника, дори когато врагът е близо, и успява бързо да коригира плановете за битката, за да отговори на променящите се обстоятелства.

След войната

редактиране

След разпадането на Втората испанска република през 1939 г. Ягуе е повишен в генерал-майор и назначен за министър на военновъздушните сили от генерал Франко. Произведен в генерал-лейтенант през 1942 г. и посмъртно е повишен в главнокомандващ.

Източници

редактиране
  1. Rafael Tenorio, Las matanzas de Badajoz (Spanish) Архив на оригинала от 7 септември 2006 в Wayback Machine..
  2. Mario Neves (1986) "La matanza de Badajoz. Crónica de un testigo de uno de los episodios más tragicos de la guerra civil de España". Salamanca, Editora Regional de Extremadura.
  3. Jay Allen (30 August 1935) "Slaughter of 4000 at Badajoz, City of Horrors", Chicago Tribune.
  4. Robert Payne (1962) "The Civil War in Spain, 1936-1939". New York, Putnam.
  5. De Madariaga, Maria Rosa. Los moros que trajo Franco ... La intervención de tropas coloniales en la guerra civil, Ediciones Martínez Roca. Barcelona. 2002. pp. 299-300
  6. Julía, Santos; Casanova, Julián; Solé y Sabaté, Josep Maria; Villarroya, Joan; Moreno, Francisco. Victimas de la guerra civil. Ediciones Temas de Hoy. Madrid. 1999. p. 76.
  7. Espinosa, Francisco. La columna de la muerte. El avance del ejército franquista de Sevilla a Badajoz. Editorial Crítica. Barcelona. 2003. p. 491.
  8. Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, revolutions & revenge. Harper Perennial. 2006. London. p. 121
  9. Antony Beevor, The Spanish Civil War
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Juan Yagüe в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​