Ѐбро (на испански: Ebro, среща се в разни транслитерации на български (включително архаични) и като Евро и Ибър (т.е. граница), е река в Североизточна Испания (автономни области Кантабрия, Кастилия и Леон, Баския, Арагон и Каталония), вливаща се в Средиземно море. Дължина 928 km (втората по дължина след Тахо река в Испания и най-дългата изцяло на нейна територия), площ на водосборния басейн 86 800 km²[1]

Ебро
(на испански: Ebro)
0849 pilar ebro 2004.png
Река Ебро в Сарагоса
Relief Map of Spain.png
43.0453° с. ш. -4.382° и. д.
40.7306° с. ш. 0.8689° и. д.
Изворът и устието на река Ебро в Испания
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Испания Испания
Дължина 928 km
Водосборен басейн 86 800 km²
Отток 618 m³/s
Начало
Място Кантабрийски планини
Координати 43°02′43.08″ с. ш. 4°22′55.19″ з. д. / 43.0453° с. ш. 4.382° з. д.
Надм. височина 1918 m
Устие
Място Средиземно море
Координати 40°43′50.16″ с. ш. 0°52′08.04″ и. д. / 40.7306° с. ш. 0.8689° и. д.
Надм. височина 0 m
Ебро в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Ебро

ЕтимологияРедактиране

Реката е била известна на древните гърци под името Έβρος а на римляните – като Иберус (Iberus) или Хиберус (Hiberus) (поради причината, че реката минава през целия Иберийски полуостров). Произходът на името се свързва с иберийците – древните хора, които са живели в района, предимно свързвани с предтечите на днешните баски.

Географска характеристикаРедактиране

Извор, течение, устиеРедактиране

Река Ебро води началото си на 1918 m н.в., от южните склонове на Кантабрийските планини, в южната част на автономната област Кантабрия, на 18 km западно от град Рейноса. При града се влива в язовира „Ебро“, след коато изтича от южният му край. По цялото си протежение тече в югоизточна посока между южните разклонения на Пиренеите на север и Иберийските планини на юг. В горното си течение чрез дълбока и тясна (на места каньоновидна) долина пресича Старокастилското плато, а след това в средното си течение – хълмистата Арагонска равнина, където на места се разделя на ръкави и силно меандрира. В долното течение чрез редица тесни и с много завои дефилета проломява южната част на Каталонските планини и северно от град Тортоса излиза в приморската равнина. Влива се в Средиземно море при градчето-курорт Риумар (провинциа Тарагона) като образува обширна (320 km²) делта, в пределите на която тече в изправено и канализирано корито, оградено с водозащитни диги. Делтата на Ебро е един от най-влажните райони в Европа. Тя е убежище за над 300 вида птици, включително редките розово фламинго и блестящ ибис. Местните видове като морска минога и атлантическа есетра са изчезнали за сметка на пришълци като сомове и други[1].

Водосборен басейн, притоциРедактиране

Водосборният басейн на Ебро обхваща площ от 86 800 km², като само 0,5% от него е на френска и андорска територия. На югоизток водосборният басейн на Ебро граничи с водосборните басейни на реките Тет, Тер, Льобрегат, Франкали, Михарес, Турия и други по-малки, вливащи се директно в Средиземно море, а на югозапад, запад и север – с водосборните басейни на реките Тахо, Дуеро, Бесая, Пас, Нервьон, Адур и Гарона (от басейна на Атлантическия океан)[1].

Основни притоци:

  • леви – Нела (75 km, 1081 km²), Баяс (64 km, 343 km²), Садора (78 km, 1361 km²), Ега (113 km, 1497 km²), Арагон (195 km, 8524 km²), Арба (96 km, 2249 km²), Галего (193 km, 4009 km²), Сегре (265 km, 22 579 km²);
  • десни – Ока (82 km), Тирон (65 km, 1272 km²), Нахериля (100 km, 1105 km²), Ирегуа (63 km, 663 km²), Сидакос (83 km, 696 km²), Алама (78 km, 1254 km²), Халон (224 km, 9338 km²), Уерва (128 km, 1020 km²), Агуасвивас (100 km, 1300 km²), Мартин (98 km, 2095 km²), Гуадалопе (160 km, 3890 km²), Матераня (97 km, 1250 km²)[1].

Хидроложки показателиРедактиране

Река Ебро има предимно дъждовно подхранване и ясно изразено зимно пълноводие, когато нивото на реката се покачва с 4 – 6 m. През лятото и есента реката е маловодна, но много често явление са епизодичните прииждания през този период в резултат от поройни дъждове във водосборния ѝ басейн. Среден годишен отток в долното течение, при град Тортоса 618 m³/sec, максимален до 8000 m³/sec и е най-пълноводната испанска река[1].

Стопанско значение, селищаРедактиране

Река Ебро има важно хидроенергийно, транспортно и иригационно значение за цяла Североизточна Испания. По течението на реката и във водосборния басейн на нейния ляв приток река Сегре са изградени няколко големи ВЕЦ-ове („Ебро“, „Макинеса“, „Флиш“, „Медиано“, „Каниелес“, „Терадетс“ и др.). В пределите на Арагонската равнина от Ебро се отделят големите напоителни канали „Арагонски“ и „Таусте“, чрез които се напояват над 100 хил. ха земеделски земи, където се отглеждат интензивно ориз, плодове и зеленчуци. Там са отбелязани най-високите добиви на ориз на единица площ в света. При високи води реката е плавателна за плитко газещи съдове до град Сарагоса.

По цялото си течение долината на Ебро е гъсто заселена, като най-големите селища са: Рийноса, Миранде де Ебро, Логроньо, Калаора, Тудела, Сарагоса, Тортоса[1].

Историческа справкаРедактиране

В древността Ебро е отделяла картагенските владения в Испания и поставените под римско попечителството, северно от реката, бивши древногръцки колониални владения в Западното Средиземноморие с център Масалия.

През 219 г. пр.н.е. Ханибал, който предходната година поема командването на иберийската картагенска армия от своя зет Хаздрубал (съпруг на сестра му), преминава реката и обсажда съюзения с Рим Сагунт. Обсадата продължава цели 8 месеца, а жителите на римския Saguntum се уповават на масивните и високи градски стени, както и на очакваната римска помощ за вдигането на обсадата. Положението става неудържимо след забавянето на обещаната от Римската република помощ за обсадения от пуните град. В крайна сметка Ханибал превзема Сагунт. Градът е стратегически по три причини, както отбелязва Полибий във „Всеобща история“ – богатството му, което позволява на Ханибал да финансира прочутия си поход през Алпите, второ – да включи в състава на испанската картагенска армия годните да носят оръжие мъже от околностите му, и трето – да елиминира единствения римски укрепен форпост в близост до Нови Картаген. Противно на очакванията си, след обсадата Ханибал намира града пуст, частично разрушен и опожарен от местните, които го изоставят на считаните от тях за вражески сили, предвождани от Ханибал. Това разгневява допълнително Ханибал и го вбесява.

Превземането на Сагунт става casus belli за Рим през следващата 218 г. пр.н.е., след като Адирата отказва да върне Сагунт на неговите жители по „търговски съображения“. [2] Следва развръзката на първия всеобщ, т.е. глобален античен конфликт, а и въобще в историята, който намира окончателното си решение в битката при Зама, 16 години по-късно.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Эбро, т. 29, стр. 548
  2. Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 623, Древен Рим. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.