Вижте пояснителната страница за други личности с името Салинас.

Хулио Салинас Фернандес (на испански: Julio Salinas Fernández, испанско произношение: [ˈxuljo saˈlinas ferˈnandeθ]) е бивш испански футболист. С испанския национален отбор играе на три световни и две европейски първенства.

Хулио Салинас
Лична информация
Роден
Julio Salinas Fernández
11 септември 1962 г.  (на 61 г.)
Ръст188 cm
ПостНападател
Юношески отбори
1980–1981Атлетик Билбао
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1981–1984
1982–1986
1986–1988
1988–1994
1994–1995
1995–1996
1997–1998
1998–2000
Билбао Атлетик
Атлетик Билбао
Атлетико Мадрид
Барселона
Депортиво Ла Коруня
Спортинг Хихон
Йокохама Маринос
Депортиво Алавес
93
68
75
146
24
54
47
50
(60)
(13)
(31)
(60)
(12)
(24)
(34)
(12)
Национален отбор
1983–1984
1986–1996
Испания U21
Испания
7
56
(3)
(22)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Хулио Салинас в Общомедия

В началото на 90-те години като състезател на Барселона е част от „Дрийм тийма“ на Йохан Кройф [1] с който печели четири поредни шампионски титли на Примера дивисион, една Купа на Краля, две суперкупи на Испания, една Шампионска лига, една Купа на носителите на купи и една Суперкупа на УЕФА.

След края на състезателната си кариера работи като спортен коментатор за испанските телевизии „RTVE“ и „La Sexta“.

Състезателна кариера редактиране

Билбао Атлетик / Атлетик Билбао редактиране

Роден в Билбао Салинас започва да тренира футбол в местния Атлетик Билбао. С втория отбор на клуба - Билбао Атлетик става голмайстор на Сегунда дивисион и печели Трофея Пичичи за сезон 1983-84 през който отбелязва впечатляващите 23 гола. Интересното в този сезон е, че класиралите се на първите две места отбори на Кастилия и Билбао Атлетик въпреки спечелената промоция нямат право да играят в Примера дивисион като втори отбори съответно на Реал Мадрид и Атлетик. За елитната лига се класират заелите трето, четвърто и пето място в крайното класиране отбори на Еркулес, Расинг Сантандер и Елче. През този сезон и предходния 1982-83 Салинас записва и 13 мача за първия отбор на клуба като става двукратен шампион на Испания. Първият си гол отбелязва на 26 март 1983 г. за домакинската победа с 4:0 над Селта Виго, а през 1984 година печели „дубъл“ като добавя и Купата на краля след победа във финала над Барселона с 1:0. След още два сезона в Атлетик Билбао и отбелязани 12 гола Салинас печели две трети места в Примера и играе още един финал за Купата на краля, загубен от Атлетико Мадрид с 1:2.

Атлетико Мадрид редактиране

През 1986 г. Хулио Салинас преминава именно при „дюшекчиите“ за които отбелязва впечатляващите 31 гола, два от които на 7 февруари 1988 г. за най-голямата загуба на Майорка със 0:7 от престоят им в Примера дивисион.

Барселона редактиране

През лятото на 1988 г. Хулио Салинас преминава в Барселона за да стане неизменна част от „Дрийм тийма“ на Йохан Кройф с който печели четири поредни шампионски титли на Примера дивисион, една Купа на Краля, две суперкупи на Испания, една Шампионска лига и една Суперкупа на УЕФА. Още в дебютния си сезон Салинас отбелязва 20 гола, а Барса завършва на второ място след Реал Мадрид. Баскът бележи и във финалната среща от турнира за Купата на носителите на национални купи през 1989 г. за 2:0 срещу Сампдория, както и във финала за Купата на краля през 1990 г. при победата също с 2:0 над Реал Мадрид. През следващия сезон в състава на Барса е привлечен Христо Стоичков и Салинас все по-рядко попада сред титулярите, а в повечето случаи влиза като смяна. На 10 февруари 1993 г. отбелязва първото попадение за 1:1 срещу Вердер Бремен в първия финален мач за Суперкупата на УЕФА. На 28 октомври 1992 г. отбелязва и първото попадение в първата среща за Суперкупата на Испания при победата с 3:1 над бившия му клуб Атлетико Мадрид.

  Гола на Салинас във финала на КНК срещу Сампдория през 1989 г. 0000

Депортиво Ла Коруня редактиране

В началото на сезон 1994-95 Салинас напуска Барселона и подписва за една година с Депортиво Ла Коруня, помагайки на отбора да завърши на второ място в Примера дивисион. Въпреки че влиза предимно като резерва, завършва сезона с 12 гола, като пред него е само от голмайстора на отбора Бебето. На 3 декември 1994 г. Салинас отбелязва изравнителното попадение на Ноу Камп при равенството 1:1, само няколко месеца след напускането на бившия си клуб. След привличането в клуба на руския национал Дмитрий Радченко Салинас се чувства излишен и напуска.

Спортинг Хихон редактиране

Вече 33-годишен подписва със Спортинг Хихон за когото през сезон 1995-96 отбелязва 18 гола и е с основен принос клубът от Астурия да запази мястото си в елита. Тези 18 гола Салинас отбелязва само през първия полусезон преди да се контузи и завършва на второ място при голмайсторите на полусезона с равен брой голове, колкото има и новоизгряващата звезда на испанския футбол - Раул, който спечели повиквателна от Хавиер Клементе да се присъедини към испанския тим за Евро 1996 в Англия.[2] Феновете започват да го боготворят и на 22 декември 1996 г. в последния му мач след година и половина прекарани в клуба започват да скандират в негова чест: „Златната обувка, Салинас Златната обувка!“, (на испански: "Bota de oro, Salinas bota de oro!").[2]

Япония редактиране

Един сезон носи екипа на японския Йокохама Маринос, където играе рамо до рамо с бившия си съотборник от „Дрийм тийма“ на Барса - Андони Гойкоечеа.

Депортиво Алавес редактиране

През 1998 г. се завръща в Испания и подписва със скромния Депортиво Алавес. Носи екипа на клуба година и половина. На 19 май 2000 г. Салинас играе последния си професионален мач при загубата с 2:1 от своя роден клуб – Атлетик Билбао. Оттегля се на 38-годишна възраст и слага край на своята кариера след 417 мача и 152 гола в испанската първа дивизия.[2] През този сезон Алавес завършва на 6-о място и се класира за турнира Купата на УЕФА, където стига до неговия финал, загубен с 4:5 от Ливърпул.

Край на кариерата редактиране

След края на състезателната си кариера Хулио Салинас работи като спортен коментатор за испанските телевизии „RTVE“ и „La Sexta“, пише за „El Mundo Deportivo“, собственик е на хотел в Билбао, работи и като промоутър на сайт за спортни залози – „10a1.com“.[2]

Национален отбор редактиране

За испанския национален отбор играе едно десетилетие, записва 56 международни срещи в които отбелязва 23 гола.[3] Дебютът му е на 22 януари 1986 г. и е увенчан с гол в приятелска среща срещу отбора на бившия СССР, игран в Лас Палмас и завършил 2:0 в полза на домакините. С „Ла Фурия" играе на три световни и две европейски първенства.

Успехи редактиране

Атлетик Билбао
Барселона
Депортиво Ла Коруня
Индивидуални

Източници редактиране

Външни препратки редактиране