Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за великата московска княгиня. За телевизионния сериал вижте София (сериал).

Зоя Палеологина (на гръцки: Ζωή Παλαιολόγου; на руски: Софья Фоминична Палеолог, ? – 7 април 1503) е велика княгиня на Москва, втора съпруга на Иван III и племенница на последния византийски император Константин XI Палеолог.

София Палеологина
велика московска княгиня
S.paleolog reconstruction03.JPG
Лични данни
Родена
Починала
7 април 1503 (48 г.)
Предшествана от Мария Борисовна Тверска
Наследена от Соломония Сабурова
Семейство
Династия Палеолози
Баща Тома Палеолог
Майка Катерина Асенина Закария
Брак Иван III
Потомци Василий III, Андрей Иванович, Елена Ивановна
София Палеологина в Общомедия

БиографияРедактиране

Тя е дъщеря на деспота на Морея (средновековен Пелопонес) Тома Палеолог, който е брат на император Константин XI, и на Катерина Асенина Закария. След като султан Мехмед II превзема Морея през 1460 г., Зоя и братята ѝ са отведени в Рим. Там Зоя приема името София. През 1469 г. папа Павел II предлага София да се омъжи за овдовелия московски княз Иван III с надеждата, че по този начин ще засили влиянието на Католическата църква в Московското княжество и ще създаде предпоставки за по-тясно сближение с Православната църква. София и Иван III са венчани на 12 ноември 1472 г. в Успенския събор в Москва. Бракът с потомката на византийските императори допринесъл за издигането на авторитета на московските князе и налагането им над останалите руски държавици.

В Москва невестата е придружена от папския легат, кардинал Антоний, който трябва да реализира откриващата се пред Светия римски престол благоприятна възможност да засили католическото влияние върху древноруските земи и в частност върху Великото Московско княжество. Мисията на кардинала и на папа Сикст IV не успява. Ставайки съпруга на Иван III, София започва да упражнява силно влияние върху княза. Смята се, че тя въвежда в Кремъл разкошните византийски дворцови церемонии и изтънчения византийски етикет. София внушава на Иван III и идеята за превръщането на Москва в трети Рим като единствена наследница на унищожената Византийска империя.

С годините влиянието на София над съпруга ѝ става все по-силно. Малко преди смъртта си тя успява да убеди Иван да обяви за свой наследник на престола най-големия им син Василий, а не Димитрий – внук на Иван от починалия му син от първия брак – Иван Младши.

НаследнициРедактиране

София ражда на Иван три деца:

  • Василий Иванович – бъдещия московски княз Василий III
  • Андрей Иванович – княз на Старица
  • Елена Ивановна – велика литовска княгиня.

ПроизходРедактиране

София Палеологина и по майчина (майка ѝ е праправнучка на Иван Асен III), и по бащина линия (баща ѝ също е праправнук на Иван Асен III) произхожда от Асеневци. Тя самата се пада правнучка и по бащина и по майчина линия на Ирина Асенина и Йоан Кантакузин. По бащина линия е праправнучка на Велбъждския деспот Деян. Призната е от целия тогавашен западен християнски свят за наследница на римските (византийски) императори на Константинопол, а оттук и на имперската идея. Още с началото на понтификата си папа Сикст IV съдейства за династичния ѝ брак с Иван III.

София Палеологина умира на 7 април 1503 г. Погребана е в Архангелския събор в Московския Кремъл.

БиблиографияРедактиране

  • Панова, Татьяна Д. Великая княгиня Софья Палеолог. М., Бриз-К, 2005.

Вижте същоРедактиране

  • Колективен нормативен архив, Посетен на 17 октомври 2015, GND идентификатор: 124117139.