София Палеологина

Disambig.svg Тази статия е за великата московска княгиня. За телевизионния сериал вижте София (сериал).

Зоя Палеологина (на гръцки: Ζωή Παλαιολόγου; на руски: Софья Фоминична Палеолог, ? – 7 април 1503) е велика княгиня на Москва, втора съпруга на Иван III и племенница на последния византийски император Константин XI Палеолог.

София Палеологина
велика московска княгиня
S.paleolog reconstruction03.JPG
Наследила Мария Борисовна Тверска
Наследена от Соломония Сабурова
Лични данни
Родена
1455 г.
Починала
7 април 1503 г. (48 г.)
Семейство
Династия Палеолози
Баща Тома Палеолог
Майка Катерина Асенина Закария
Брак Иван III
Потомци Василий III, Андрей Иванович, Елена Ивановна
София Палеологина в Общомедия

БиографияРедактиране

Тя е дъщеря на деспота на Морея (средновековен Пелопонес) Тома Палеолог, който е брат на император Константин XI, и на Катерина Асенина Закария. След като султан Мехмед II превзема Морея през 1460 г., Зоя и братята ѝ са отведени в Рим. Там Зоя приема името София. През 1469 г. папа Павел II предлага София да се омъжи за овдовелия московски княз Иван III с надеждата, че по този начин ще засили влиянието на Католическата църква в Московското княжество и ще създаде предпоставки за по-тясно сближение с Православната църква. София и Иван III са венчани на 12 ноември 1472 г. в Успенския събор в Москва. Бракът с потомката на византийските императори допринесъл за издигането на авторитета на московските князе и налагането им над останалите руски държавици.

В Москва невестата е придружена от папския легат, кардинал Антоний, който трябва да реализира откриващата се пред Светия римски престол благоприятна възможност да засили католическото влияние върху древноруските земи и в частност върху Великото Московско княжество. Мисията на кардинала и на папа Сикст IV не успява. Ставайки съпруга на Иван III, София започва да упражнява силно влияние върху княза. Смята се, че тя въвежда в Кремъл разкошните византийски дворцови церемонии и изтънчения византийски етикет. София внушава на Иван III и идеята за превръщането на Москва в трети Рим като единствена наследница на унищожената Византийска империя.

С годините влиянието на София над съпруга ѝ става все по-силно. Малко преди смъртта си тя успява да убеди Иван да обяви за свой наследник на престола най-големия им син Василий, а не Димитрий – внук на Иван от починалия му син от първия брак – Иван Младши.

НаследнициРедактиране

София ражда на Иван три деца:

  • Василий Иванович – бъдещия московски княз Василий III
  • Андрей Иванович – княз на Старица
  • Елена Ивановна – велика литовска княгиня.

ПроизходРедактиране

София Палеологина и по майчина (майка ѝ е праправнучка на Иван Асен III), и по бащина линия (баща ѝ също е праправнук на Иван Асен III) произхожда от Асеневци. Тя самата се пада правнучка и по бащина и по майчина линия на Ирина Асенина и Йоан Кантакузин. По бащина линия е праправнучка на Велбъждския деспот Деян. Призната е от целия тогавашен западен християнски свят за наследница на римските (византийски) императори на Константинопол, а оттук и на имперската идея. Още с началото на понтификата си папа Сикст IV съдейства за династичния ѝ брак с Иван III.

София Палеологина умира на 7 април 1503 г. Погребана е в Архангелския събор в Московския Кремъл.

БиблиографияРедактиране

  • Панова, Татьяна Д. Великая княгиня Софья Палеолог. М., Бриз-К, 2005.

Вижте същоРедактиране