Целувка, още меренг (meringue), е вид десерт или бонбон, традиционно приготвен от разбити яйчени белтъци и захар, с добавена понякога кисела съставка като лимон, оцет или крем от калиев битартрат (KC4H5O6). Към яйцата може да се добави и свързващо вещество като сол, брашно или желатин. Ключът към образуването на добра целувка е образуването на твърди върхове чрез денатуриране на протеиновия овалбумин (протеин в яйчните белтъци) чрез механично срязване. Целувката често се овкусява с ванилия, малко количество ябълков сок или портокалов сок, въпреки че ако се използват екстракти от тях и се основават на маслена инфузия, излишъкът от мазнини от маслото може да попречи на яйчните белтъци да образуват пяна.

Целувка
Домашно приготвени целувки
Домашно приготвени целувки
Виддесерт
СъздателГаспарини
Създаденкрая на 17 век
Основни съставкибелтъци, захар, ванилия, оцет
Целувка в Общомедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Целувка.

Целувки, направени през шприц
Традиционни френски целувки във формата на гъби

Целувките са леки, ефирни и сладки сладкиши. Домашните десерти често са дъвчащи и меки с хрупкава екстериорност, докато търговските са хрупкави. Еднообразна хрупкава текстура може да се постигне в домашни условия чрез печене при ниска температура (80 – 90 °C) за продължителен период до два часа.

Твърди се, че целувките са изобретени в швейцарското село Майринген (Meiringen), с което име е известно в чужбина. Рецептата е подобрена от италиански готвач Гаспарини в края на 17-и и началото на 18 век.[1] Това твърдение обаче се оспорва; Оксфордският английски речник гласи, че френската дума е с неизвестен произход. Със сигурност името на това сладкарско изделие за пръв път се появява отпечатано в готварската книга на Франсоа Масиалот от 1692 г.[2] Думата „meringue“ за пръв път се появява на английски през 1706 г. в английски превод на книгата на Масиалот. Две значително по-ранни книги за рецепти на английски ръкописи от 17 век дават инструкции за сладкиши, разпознаваеми като целувки, макар и наречени „бял бисквитен хляб“ в книгата с рецепти, започната през 1604 г. от лейди Елинор Пул Фетиплас (c.1570 – c.1647) от Глостършир[3] и наричани „домашни любимци“ в ръкописа на събраните рецепти, написани от лейди Рейчъл Файн (1612 / 13 – 1680) от Кнол, Кент.[4] Бавно изпечените целувки все още се наричат ​​„домашни любимци“ (pets) в Долина на Лоара, Франция, поради тяхната лека и пухкава текстура.[5]

Целувките традиционно се оформят между две големи лъжици, тъй като днес те обичайно присъстват в домашни условия. Целувките, направени през шприц торбичка, са въведени от Antonin Carêm.[6]

Класическа рецепта

редактиране

Съставки:[7]

  • белтък – 1 бр.
  • захар – 6 с.л на кристали (80 гр)
  • ванилия – 1 бр.
  • оцет – 1 ч.л.

Захарта се сипва постепенно към белтъка и се разбива на сняг. Прибавят се ванилията и оцета. Сместа се разбива, докато стане много гъста и не пада от бъркалката. Шприцова се върху обикновена хартия или хартия за печене. Пече се на 90 – 100 °C.

Хранително съдържание

редактиране

Основните хранителни компоненти са протеините от яйчните белтъци и прости въглехидрати от рафинираната захар. Поради захарта не се счита за нискокалорична храна.

Източници

редактиране
  1. Meringue // Municipality of Meiringen. Посетен на 8 March 2013.
  2. Massialot. XXVIII: Des Meringues & Macarons // Nouvelle instruction pour les confitures, les liqueurs et les fruits. Paris, Charles de Sercy, 1692. с. 186 – 188.
  3. Fettiplace, Eleanor Poole. Elinor Fettiplace's Receipt Book. Bristol, Stuart Press, 1994.
  4. Barry, Michael. Old English Recipes. Jarrod (archived at the Centre for Kentish Studies, Maidstone, Kent), 1995. с. 64f.
  5. Alcock, Barry. Green & Black's Chocolate Recipes. (Kyle Cathie Ltd, 2003. с. 101.
  6. Kelly, Ian. Cooking for Kings: the life of Antonin Carême, the first celebrity chef. 2003. с. 60, 225.
  7. Класическа рецепта
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Meringue в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​