Затвор – София е затвор в град София, България, в миналото известен като Централен софийски затвор и съкратено Централен затвор или Софийски затвор.

Затвор – София
Sofia prison, Bulgaria 2012 PD 02.jpg
МестоположениеСофия, България
Откриване1911 г.
Управляван отГлавна дирекция „Изпълнение на наказанията“
Затвор – София в Общомедия

Той е сред най-големите и най-стари затвори в България. Сградата, в която се помещава затворът днес, се намира в столичния квартал „Банишора“, между метростанциите „Константин Величков“ и „Кн. Мария Луиза“. Общата му жилищна площ е над 3700 м2.

В Централния софийски затвор се настаняват лишени от свобода от областите София-град и София-област, както и осъдените чуждестранни граждани в България[1].

Официално затворът е открит през 1911 г.

ОписаниеРедактиране

Планът на сградата е кръстообразен с 4 крила, свързани с обширен централен коридор (наречен колелото) с грамаден купол с прозорци. Всеки етаж на колелото е опасан с широк коридор с железни перила. Към 1922 г. са построени южното, източното и западното крила. Зданието е обиколено от петметрова дебела каменна стена, с куличка с часови на всеки от четирите ъгъла.

Пространството между южното и западното крила се нарича "малката градина“ (двор), а между източното и западното крила — „голямата градина“ (двор). В южното крило са разположени административни постройки (канцеларии и др.), спални и „политическото отделение“.[2].

СтруктураРедактиране

В структурата на Централния затвор влизат:

  • Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода (СБАЛЛС) – единствената в страната, и
  • 2 затворнически общежития (за настаняване на лишени от свобода):
    • в Кремиковци – от закрит тип,
    • в Казичене – от открит тип.

ЛичностиРедактиране

 
Марка цигари, произвеждани от затворници
Затворници в затвора
Екзекутирани в затвора

ИзточнициРедактиране

  1. Затвор София. // 2014 г.. – неработеща препратка
  2. Кантарджиев, Тодор. В софийската Бастилия (част 1 – сградата). // „В софийската Бастилия или Централния затвор: Ада на Данте“.