Централна Сърбия
Централна Сърбия (на сръбски: Централна Србија или Centralna Srbija) е термин, с който се обозначава територията на Сърбия, която не е част от автономната област Войводина и провъзгласилата независимост автономна област Косово.
| Централна Сърбия Централна Србија | |
| Статистически райони на Сърбия | |
 Местоположение на Централна Сърбия | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Адм. център | Белград |
| Площ | 55,968 km² |
| Население | 5 108 463 души (2011) 91 275 души/km² |
| Часова зона | UTC+1 |
| Централна Сърбия в Общомедия | |
Към Централна Сърбия спада и сръбската част от областта Санджак с 3 общини, мнозинството от хората в които се определят като бошняци – (Нови Пазар, Тутин и Сиеница), макар че говоримият език в тези общини е източнохерцеговински, т.е. наречието, наложено от Вук Караджич за книжовна норма на сръбския език.
Политически статут
редактиранеРегионът Централна Сърбия не е административно отделен от Сърбия, а е подчинен пряко на централната власт. Терминът „Централна Сърбия“ е въведен по политически съображения, с цел да разграничи онази част от Сърбия, която не се ползва с автономен статут, за разлика от Войводина и Косово, които имат своя вътрешна автономна власт.
Административно деление
редактиранеНа територията на Централна Сърбия са разположени 18 от общо 29-те окръга, на които се разделя Сърбия. Те са:
Население
редактиранеПо-голямата част от населението на Централна Сърбия се определя като сърби (89,48%). В 3 общини мнозинството от хората се определят като бошняци – (Нови Пазар, Тутин и Сиеница), в 2 общини като албанци – (Буяновац и Прешево), а в общините Босилеград и Цариброд жителите се определят като българи.