Цера (на македонска литературна норма: Цера) е село в Северна Македония, в община Каменица (Македонска Каменица).

Цера
Цера
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.0594° с. ш. 22.5087° и. д.
Цера
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Каменица
Географска област Осоговия
Надм. височина 1031 m
Население 379 души (2002)
Пощенски код 2300

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Осоговия, на десетина километра от град Каменица. Селото е разделено на две махали - Горна и Долна Цера.[1]

ИсторияРедактиране

В края на XIX век Цера е голямо българско село в Малешевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Цера е населявано от 910 жители българи християни.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цера има 880 българи екзархисти.[3] Училището в селото е от 1910 година.[1]

По време на Междусъюзническата война край селото се води сражение между български и сръбски войски.

Според преброяването от 2002 година селото има 379 жители, всички македонци.[4]

ЛичностиРедактиране

Родени в Цера
  •   Миленко Кокорски (1884 – 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска потеря на 12 януари 1924 година[5]
  •   Мите Церски (?-1924), български революционер, кочански войвода на ВМРО
Починали в Цера
  •   Атанас Стефанов Киликчиев, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[6]
  •   Гено Гърдев Генов, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[7]
  •   Георги Георгиев Икономов, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[8]

БележкиРедактиране

  1. а б Училиштето во Долна Цера и спомен костурницата во неговиот подрум. // Delcevo365, 23 септември 2018 г. Посетен на 13 януари 2020 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 132-133.
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  5. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 703.
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 105
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 14
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 37