Цера (на македонска литературна норма: Цера) е село в Северна Македония, в община Каменица (Македонска Каменица).

Цера
Цера
— село —
Манастирската църква „Покров Богородичен“
Манастирската църква „Покров Богородичен“
Reliefkarte Mazedonien.png
42.0594° с. ш. 22.5087° и. д.
Цера
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Каменица
Географска област Осоговия
Надм. височина 1031 m
Население 379 души (2002)
Пощенски код 2300
Цера в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Осоговия, на десетина километра от град Каменица. Селото е разделено на две махали - Горна и Долна Цера.[1]

ИсторияРедактиране

В края на XIX век Цера е голямо българско село в Малешевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Цера е населявано от 910 жители българи християни.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цера има 880 българи екзархисти.[3] Училището в селото е от 1910 година.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

По време на Междусъюзническата война край селото се води сражение между български и сръбски войски.

Според преброяването от 2002 година селото има 379 жители, всички македонци.[5]

ЛичностиРедактиране

Родени в Цера
  •   Миленко Кокорски (1884 – 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска потеря на 12 януари 1924 година[6]
  •   Мите Церски (?-1924), български революционер, кочански войвода на ВМРО
Починали в Цера
  •   Атанас Стефанов Киликчиев, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[7]
  •   Гено Гърдев Генов, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[8]
  •   Георги Георгиев Икономов, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[9]

БележкиРедактиране

  1. а б Училиштето во Долна Цера и спомен костурницата во неговиот подрум. // Delcevo365, 23 септември 2018 г. Посетен на 13 януари 2020 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 886.
  5. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-05 
  6. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 703.
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 105
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 14
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 37