Цецилия Метела Целер

Цецилия Метела Целер (на латински: Caecilia Metella Celer) е римска аристократка.

Цецилия Метела Целер
Caecilia
римска аристократка
Родена
Починала
Семейство
Род Цецилии 
Баща Квинт Цецилий Метел Целер
Майка Клодия
Съпруг Публий Корнелий Лентул Спинтер
Публий Корнелий Лентул Спинтер
Клодий Езоп
Партньор Публий Корнелий Долабела

БиографияРедактиране

Дъщеря е на Квинт Цецилий Метел Целер и съпругата му известната Клодия.[1][2][3]

През 53 пр.н.е. Метела Целер се омъжва за Публий Корнелий Лентул Спинтер, консервативен политик близък на семейството на баща ѝ. Подобно на майка си и тя не е удовлетворена от простичкия живот на благоприлична съпруга. Скоро след брака си започва любовна връзка с Публий Корнелий Долабела,[4] човек от противоположния на мъжът и политически спектър. Спинтер се развежда с нея през 45 пр.н.е.,[5][6][7][8] което предизвиква огромен скандал. Цицерон злобно разисква аферата в писанията си, защото по това време дъщеря му Тулия е съпруга на Долабела.

Метела Целер се връща при семейството си изключително опозорена. Тя все още е млада и много красива. Братовчедите и не се колебаят да я използват в политически конспирации. Метела прелъстява няколко от най-близките приятели на Юлий Цезар, със задачата да успее да изчисти семейното си име, след поражението на оптиматите в битките при Фарсала и Мунда. Сред нейните не-политически любовници е поет на име Тицида (Ticida), който пише за нея давайки и името Перила (Perilla – растение). Последният и известен любовник е човек на име Езопон (Aesopo),[9] богат член на съсловието на конниците, който подпомагал Цецилии Метелиите в продължение на няколко години. Не е известно кога е починала.

БележкиРедактиране

  1. T.P. Wiseman. Cinna the Poet and other Roman essays. Leicester Universiry Press, 1974, стр. 111 – 112 и 188 – 190
  2. Цицерон. Ad Atticum, XII, 52, 2
  3. Цицерон. Pro Caelio, 32
  4. Цицерон. Ad Atticum, XI, 23, 3
  5. Цицерон. Ad Atticum, XI, 15, 3
  6. Цицерон. Ad Atticum, XIII, 7, 1
  7. Апулей. Apologie, 10
  8. Porphyr. ad l.c.
  9. Хораций. Сатири, II, 3, 239