Публий Корнелий Долабела (консул 44 пр.н.е.)
Публий Корнелий Долабела (на латински: Publius Cornelius Dolabella) e римски политик и генерал. Той е най-влиятелният член на патрицианската фамилия Корнелии, клон Долабела и зет на оратора Цицерон.
| Публий Корнелий Долабела Publius Cornelius Dolabella | |
| Роден |
69 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Долабела |
| Баща | Публий Корнелий Долабела, Гай Корнелий Лентул Батиат |
| Майка | неизв. |
| Съпруга | Тулия (49 пр.н.е. – 45 пр.н.е.)[1][2] Фабия (съпруга на Долабела)[1][3] |
| Партньор | Цецилия Метела Целер Антония Хибрида Младша |
| Деца | Корнелий Долабела[4][5] |
| Други роднини | Гай Корнелий Лентул Батиат[1][6] |
| Публий Корнелий Долабела в Общомедия | |
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Публий Корнелий Долабела.
Долабела е син на претора от 69 пр.н.е. със същото име.
В първи брак е женен за Фабия, [7] която е доста по-стара от него и той през 50 пр.н.е. се развежда. С нея има един син. През май 50 пр.н.е. Долабела се жени за Тулия, дъщерята на Цицерон. [8] Има много афери, между които и с Антония, втората жена на Марк Антоний.
През избухналата гражданска война в началото на 49 пр.н.е. между Помпей и Юлий Цезар, Долабела e на страната на Юлий Цезар и участва с него в битката при Фарсала.
През 48 пр.н.е. Долабела e осиновен от плебея Лентул и така става през 47 пр.н.е. народен трибун. През 44 пр.н.е. Долабела e избран за консул, заедно с Марк Антоний и застава на страната на убийците на Цезар. Той получава провинция Сирия и в Смирна убива Гай Требоний, проконсул на Азия. Затова е обявен за държавен предател и сменен от Гай Касий Лонгин (един от убийците на Цезар). През 43 пр.н.е. Касий напада Лаодикея, а Долабела заповядва на свой войник да го убие (края на юли 43 пр.н.е.). Въпреки омразата Касий дава нареждане да го погребат с чест.[9]
Наследникът на Цезар Октавиан Август става консул и реабилитира Долабела на 19 август 43 пр.н.е., като анулира неговото наказание.[10]
Литература
редактиране- Friedrich Münzer: Cornelius 141). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band IV,1, Stuttgart 1900, Sp. 1300 – 1308
Външни препратки
редактиране- Patrick Tansey, The Perils of Prosopography: The Case of the Cornelii Dolabellae, Zeitschrift für Papyrographie und Epigraphik 130 (2000), с. 267 – 271
- Smith, William (Hg.); Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, "P. Cornelius Dolabella" Архив на оригинала от 2013-01-27 в Wayback Machine., Бостън, (1867)
Източници
редактиране- ↑ а б в P. Cornelius (141) P. f. Dolabella = P. Cornelius Lentulus // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 3928 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 4069 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ P. Cornelius (141) P. f. Dolabella = P. Cornelius Lentulus // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 4333 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 4185 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ Квинтилиан, Instutio Oratoria 6, 3, 73
- ↑ Цицерон, Epistulae ad Atticum 6, 6, 1.
- ↑ Цицерон, Epistulae ad familiares 12, 12, 5; 12, 13, 4; 12, 14, 4; 12, 15, 7.
- ↑ Апиан, Bürgerkriege 3, 95