Цървена вода (община Дебърца)

Тази статия е за охридското село. За селото в Торбешията вижте Цървена вода (община Студеничани).

Цървена вода (на македонска литературна норма: Црвена Вода, е село в община Дебърца на Северна Македония.

Цървена вода
Црвена Вода
Цървена вода с църквата „Свети Атанасий“
Цървена вода с църквата „Свети Атанасий“
41.3206° с. ш. 20.7675° и. д.
Цървена вода
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебърца
Географска областДебърца
Надм. височина959 m
Население23 души (2002)
Пощенски код6344
Цървена вода в Общомедия

География редактиране

Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено е в източното подножие на планината Караорман.

История редактиране

В XIX век Цървена вода е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Цървена вода (Tsrvéna-voda) е посочено като село с 35 домакинства с 88 жители българи.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Цървена вода има 30 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Цървена вода е населявано от 290 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Църквена вода е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цървена вода има 320 българи екзархисти.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 23 жители македонци.[6]

Националност Всичко
македонци 23
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности редактиране

Родени в Цървена вода
  •     Ванчо Николески (1912 – 1980), писател от Социалистическа република Македония, автор на детска и юношеска литература, роден и починал в Цървена вода
  •   Веле Митаноски (р. 1949), политик от Северна Македония, депутат от НСДП
  •   Велян Христов Балтаков, български революционер от ВМОРО[7]
  •   Дойчин Силянов, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Йон Божинов, български революционер от ВМОРО[7]
  •   Митре Танев, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Лазар Филчев, български революционер от ВМОРО[9]
  •   Пане Йосифов, български революционер, войвода на ВМОРО, по време на Илинденско-Преображенското въстание се сражава на 30 август при Цървена вода[10]
  •   Яне Трайчев, български революционер от ВМОРО[8]

Бележки редактиране

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-16 
  7. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  8. а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  9. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 68.