Отваря главното меню

Църнощица (на сръбски: Црноштица или Crnoštica) е село в Община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.

Църнощица
Црноштица/Crnoštica
Изглед към селото
Изглед към селото
Reliefkarte Serbien.png
42.4583° с. ш. 22.3747° и. д.
Църнощица
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пчински окръг
Община Босилеград
Надм. височина 1316 m
Население 144 души (2011)
Телефонен код 017

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Църнощичкия дълбок дол, който прибира водите си от северните склонове на връх Цръноок (1874 м), от западните склонове на Петрови чуки (продължение на Цръноок) и от източните склоново на Пейна чука (1491 м). Образуваната по този начин рекичка носи името Църнощички дол, която се събира при църквата с Дукатската река, идваща от запад и с общото име Църнощичка река се вливат в Любатска река. По течението си реката Църнощички дол образува няколко красиви водопадчета, едното от които е с височина 5 метра.

Преди много години в реката е имало много риба, но поради изсичането на горите е почти изчезнала. Имало е и много борови гори, които също са изчезнали. Останали са само две стари дървета. Единото е в Петковска махала, а другото – при църквата. Дебелината на този при църквата надхърля 4 метра.

ИсторияРедактиране

Църнощица се споменава в османотурски документ от 1576 година под името Чернощиче.[1] в Хърнвощица е роден Стоян Радойков, български учител в кюстендилския край между 1860 – 1878 година[2]

НаселениеРедактиране

  • 1948- 706
  • 1953- 746
  • 1961- 611
  • 1971- 494
  • 1981- 358
  • 1991- 261
  • 2002- 190
  • 2011- 144

Етнически съставРедактиране

Според официалните данни от преброяването в Сръбия през 2002 година етническият състав на жителите на Църнощица е следният[3]:

Националност Брой Процент
българи 105 55,26%
югославяни 43 22,63%
сърби 8 4,21%
македонци 2 1,05%

За етническата принадлежност на 32 жители на селото няма данни.

Редовни събитияРедактиране

В миналото традиционният събор на селото се е провеждал на Мистровден, празника на Свети Нестор.[4]

БележкиРедактиране

  1. Енциклопедичен речник Кюстендил, Кюстендил 1988, с. 68.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.562.
  3. Књига 1, Становништво, национална или етничка припадност, подаци по насељима, Републички завод за статистику, Београд, фебруар 2003, -{ISBN 86-84433-00-9}-
  4. Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 141.

ЛитератураРедактиране

Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918