Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за вида растения. За рода вижте Чайот (род).

Чайотът (Sechium edule), наричан още мексиканска краставица, а също чочо или чучу, е тропическо многогодишно растение, чиито крушовидни плодове се използват в готварството и медицината. Той е основен представител на рода Чайот (Sechium) от семейство Тиквови[1].

Чайот
Sechium edule dsc07767.jpg
Плодове на чайот за продан на остров Реюнион
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Cucurbitales
семейство: Cucurbitaceae Тиквови
род: Sechium Чайот
вид: S. edule Чайот
Научно наименование
Уикивидове Sechium edule
Sw.
Подвидове
  • S. edule edule
  • S. edule sylvestre
Чайот в Общомедия

Името „чайот“ е испанско произношение на думата „хицайотли“ от езика нахуатъл.

КласификацияРедактиране

Според описанието на Рафаел Сааде[2], видът е разпознат като нов и описан за пръв път през 1756 г. от Патрик Брауни на остров Ямайка. През 1763 г. Николаус фон Яквин го класифицира като Sicyos edulus и по същото време Мишел Адансон го включва като Chocho edulus. Олуф Сварц го слага в днешния му род Sechium през 1800 г. Други приети синоними са Chayota edulus (Jacq., Sel. Stirp., 1780), Sechium americanum (Poir., Lam., 1806), Sicyos laciniatus (Descourt., 1827) и Sechium cayota (Hemsley, 1880).

Разглеждат се два подвида:

РазпространениеРедактиране

Дивият подвид се среща в южно Мексико, в западната част на щата Веракруз и в щата Оаксака.

 
Плантация с чайот, Иле-а-Видо, Реюнион

Култивиран е като земеделска култура от ацтеките в предколумбово Мексико, и се използва също от маите. Оттам се разпростира в цялата Централна Америка. В Мексико, където много етнически групи живеят в различни щати, както и в Гватемала, Коста Рика, Никарагуа, Салвадор и Хондурас, могат да се изброят над 30 различни имена на съответните местни езици[3].

Впоследствие е пренесен на другите континенти и понастоящем се отглежда още в Южна Америка, Средиземноморието, в южните части на Русия[4], тропическите части на Южна Азия, островите на Индийския океан и Океания.

Според Нюстром, цитирана в описанието на Сааде[3], в различните страни името на растението отразява пътя на колонизация и съответно района, откъдето видът е внесен. В европейските езици двете най-разпространени наименования са „чайот“/„кайота“ (от Централна Америка) и „чочо“/„чучу“ (от Южна Америка).

ОписаниеРедактиране

Чайотът е многогодишно пълзящо растение. Може да живее и плододава до 8 години, макар след първата реколтата да намалява. В по-студените райони живее от 1 до 3 години и в умерените ширини не може да преживее зимата.

Има дебел корен, който произвежда клубени. При култивирания подвид от един корен израстват няколко стъбла, които се удебеляват и изглеждат дървовидни в основата, а към върха имат тънки тревисти разклонения. Като почти всички представители на Тиквови, стеблата развиват ластари за опора[5].

Листата му са гладки и широки, със заострени връхчета. Дълги са 10 – 30 см и почти толкова широки. Дръжките са с дължина 8 – 15 см. Младите листа имат власинки и от двете страни, а с възрастта стават гладки и запазват власинки само от долната страна край дръжките.

Чайотът е еднодомно растение. Цъфти от април до декември. Цветовете му са еднополови и са организирани в съцветия с дължина 10 – 30 см, с китки на разстояние една от друга. Опрашва се от някои насекоми[6]медоносна пчела (Apis mellifera) в плантациите и пчели от род Trigona на средни и големи височини.

Връзва плод от септември до януари, поединично или на чифт, рядко по повече. Плодът е месест или месесто-влакнест, с различни форми и може да има надлъжни грапавини. Достига дължина 4,3 – 26,5 см и ширина 3 – 11 см. Цветът му е тъмно- до светлозелен, а при някои култивирани форми може да бъде бял до светложълт. Месестата е част бледозелена или белезникава, с кисел вкус при дивите растения. При култивираните вкусът е сладък, приятен или отсъства.

Плодът има една голяма овално-приплесната семка в средата, която прораства направо от плода – още докато е на стъблото при култивираните, а при дивите форми чак когато падне на земята.

УпотребаРедактиране

 
Плод на чайот

Плодът на чайота се използва като зеленчук в готварството[7]. Плодът има тънка светлозелена кора, срастната с месестата част, която може да се отстрани преди или след термичната обработка. Сърцевината е бяла и мека, подобна на тиквичка. Може да се използва суров в салати, да се вари, пече или да се пържи. Може също да се пълни, да се стрива на пюре или да се консервира като туршия. Издържа дълго време в хладилник и може да се съхранява до 8 месеца.

Според информация в е-Кулинар[7] плодът е богат на калий и 100 гр. се съдържат 19 калории, 0,4 гр. мазнини, 4,1 гр. въглехидрати, 1 гр. белтъчини, 10 мг витамин С.

Клубените му също се ядат. След варене приличат на вкус на картофи[8]. Ядат се дори семките и младите филизи.

ИзточнициРедактиране

  1. Rafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw. Promoting the conservation and use of underutilized and neglected crops. 8. Institute of Plant Genetics and Crop Plant Research, Gatersleben/International Plant Genetic Resources Institute, Rome, Italy. ISBN 92-9043-298-5 ((en))
  2. Rafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw., стр. 8, „2. Taxonomy and names of the species“
  3. а б Rafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw., стр. 11,13, „2.3. Common names“
  4. Тропики на подоконнике – Чайот – мексиканский огурец ((ru))
  5. Rafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw., стр. 15 – 17, „3.1. Botanical description“
  6. Rafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw., стр. 17 – 18, „3.2. Flower biology and polinators“
  7. а б е-Кулинар – енциклопедия продукти – Чайот
  8. FLORANIMAL – растения и животные – Чайот (Sechium edule) ((ru))